Пловдив възражда традицията, традицията възражда Пловдив
Понякога случайността може да промени изцяло съдбата на един град. За нашия такова паметно събитие е Първото българско изложение през 1892 г
Владимир Балчев
Стартира рубриката на Владимир Балчев „Забравеният град”. Всяка седмица той ще ни разказва и илюстрира истории за любимия вечен Пловдив, ще ни кара да се усмихваме, да страдаме за загубеното, да вярваме в бъдещето. Ще ни кара да се чувстваме горди, ще ни предизвика, ще ни направи още по-влюбени в града си. И ще го направи в типичния си прекрасен стил. Насладете се на Владо Балчев и красивите му пловдивски приказки. Приятно четене… и гледане!
Понякога случайността може да промени изцяло съдбата на един град. За Пловдив такова паметно събитие е Първото българско изложение през 1892 г. Само че първоначалните проекти предвиждали за столица на изложението не Пловдив, а Русе. После невероятният шанс завъртял стрелката към тепетата. Оттук нататък за Пловдив започнала епохата на чудесата. Само за месеци изоставеното трънливо гробище в края на града станало прекрасен европейски парк. В парка един след друг израствали изложбените павилиони. Така се появила днешната градина „Цар Симеон". На 12 януари 1892 г. Пловдив станал център на едно друго събитие – открита била първата телефонна линия у нас. Изборът на правителството кой да бъде щастливият град, свързан със столицата, бил предопределен от предстоящото изложение. Пловдив, разбира се! И така – в София устроили показно тържество. Край телефонния апарат застанал княз Фердинанд, всички министри и чужди дипломати, заедно с Генералния щаб. Всеки един от големците искал да поздрави пловдивчани по телефона. На всеки поздрав под тепетата отговаряли с трогателни викове „Ура!!!".
Привидно това било изложба за промишленост и земеделие. Да, но в една от палатите, според предварителния замисъл, трябвало да се подредят народните носии от Тракия и Мизия, цяла Добруджа, от Македония, Беломорието и Одринско. Разнообразието от багри и шевици трябвало да покаже не само уменията на българина, но и да внуши на посетителя единството на нашия народ. Така че хем да се представи една атракция за очакваните многобройни посетители от Европа, хем да се направи намек за несправедливите решения на политиците, довели до това българите да живеят в четири държави.
Защо в Пловдив, възкликвали някои, след като първоначалното решението било за Русе. Ами защото Пловдив, според международните договори, не бил в България. Наистина Съединението от 1885 г. премахнало границата между Княжество България и Източна Румелия. Но това било само формално. Фактически очертанията на границите останали в официалните документи, а княз Фердинанд се водел временен управител на Източна Румелия, докато истинският повелител бил султанът. Излизало, че Пловдив е в Турция, а българите се засилили именно тук да правят своето първо изложение. С други думи, Изложението било замислено като продължение на Съединението. И за да няма грешка, правителството решило да открие Изложението на 6 септември 1892 г., т.е. в деня на Съединението. Нещо повече – на откриването трябвало да присъстват официални лица от всички европейски страни.
Това е сериозно предизвикателство. Естествено турското правителство реагирало незабавно и София се принудила да промени датата. Този път бил избран денят 2 август, когато се навършвали пет години от провъзгласяването на Фердинанд за български княз. Отново политически ход, защото няколко европейски правителства, начело с Русия, не признавали княз Фердинанд за владетел на българите.
Този сблъсък останал скрит дълбоко в тайните архиви на дипломатите. Единствено неколцина посветени знаели за какво става дума. Иначе родните вестници преливали от възторг. Те описват мащабите на една спонтанна всенародна акция, която надхвърлила границите на страната. Градове и паланки се напъвали да подготвят и изпратят най-доброто, което могат да направят. За първи път в битието на нова България, в центъра на общественото внимание, застанали българските откриватели и изобретатели, талантливите майстори и творци.
Невиждано строителство започнало в Пловдив, появили се два нови хотела, ресторанти, модерни постройки. Неопомнили се още от промените, пловдивчани били зашеметени от следващата новина – специалистите от фирмата „Ганц и Сие" започнали да монтират електрическото осветление на изложението. В следващия момент последвало ново съобщение – Източните железници били готови да прокарат трамвай в Пловдив. И то без пари! Капак на всичко било обещанието на световноизвестния въздухоплавател Йожен Годар да дойде с балон в България и заедно с нашенци да лети над тепетата. Пловдив отведнъж станал централен град на България и всички погледи се отправили към него. За кратко, но все пак радостно.
Изложението оставило на града не само сладките спомени, не само обновените улици, но и духа на модерното време. Това проличало най-вече в развоя на индустрията. А когато се появила Пловдивската търговско-индустриална камара, тя отведнъж се наложила като най-авторитетната в България. Ръководели я хора със самочувствие и широк поглед, тук се раждали идеи, които подпомагали стопанския развой на България. Именно тези дейци на Камарата през 1925 г. решили да построят в Пловдив голям мострен панаир от европейски тип. Общинската управа светкавично взела да търси подходящ терен, обсъждали се планове за бъдещето. Министрите обаче отсекли категорично: няма да има панаир в Пловдив! От този момент нататък започнала продължителна битка. Оказало се, че софиянци сънуват панаир под Витоша, а покрай тях напират от Варна, Габрово, Русе, Стара Загора. Намесили се министри и депутати, завъртели се интриги. Докато софиянци чакали държавата сама да направи всичко, без те да си мръднат пръста, пловдивчани решили да действат тихомълком. През 1928 г. вдигнали голяма сграда за Търговска гимназия, до нея през 1933 г. построили грамадното Промишлено училище. На първо време това трябвало да бъдат изложбените палати. След това пловдивчани решили да организират един истински мострен панаир. За да не се стряскат конкурентите и министрите, нарекли панаира Промишлена изложба. Така през 1933 г. била възродена славата на незабравимото изложение.
Това е повратният момент в развитието на Пловдив. Дотогава градът бил западнал, забравен и изостанал. Софиянци подигравателно го наричали кебапчийски град. Държавата финансирала редица градове в страната, но когато станело дума за Пловдив, министрите се правели на разсеяни – ни за строителство на училища, нито за благоустройство, нито за развитието на панаира. Кметът Божидар Здравков разбрал, че трябва да започне някаква дейност, да покаже, че може да се справя с проблемите, за да получи пълната подкрепа на обществеността и разгърне след това невиждано строителство. Някои го упреквали, че хвърля много сили и средства за благоустрояването на Бунарджика, но кметът знаел, че е прав, защото тук били главните панаирни палати и гостите с удоволствие се разхождали по тепето.
Бунарджика се превърнал в първия панаирен парк. Израснали в Пловдив нови хотели, възникнали нови транспортни дружества. Радост и за художниците – те получили сигурна и доходна работа при оформянето на изложбените палати. Сега вече можели да рисуват това, което на тях им харесва, а не да се съобразяват с капризни меценати и продават картините си на безценица.
Благодарение на панаира, Пловдив станал и туристически център. Пристигали гости от цяла Европа, дори от Япония и Америка. Напливът на чужденци отворил очите на местната управа и тя прозряла, че най-голямото богатство на града е неговата старинна част. Започнала епичната битка за спасяване на архитектурното наследство. Божидар Здравков чистосърдечно признава, че, преди да тръгнат потоците чужденци, нито той, нито неговите колеги съзнавали какво е за Пловдив Старият град. Покрай панаира те оценили огромното му значение.
Както и да го умуваме, фактите показват едно и също – ако Пловдив не беше опазил спомена за Първото българско изложение от 1892 г., нямаше да го има Международния мострен панаир. Ако го нямаше панаира, нямаше да го има и Стария град. А ако го нямаше Стария град, какво щеше да е днес Пловдив?
Това е нагледен пример какво ни дава традицията. Пловдив възражда традицията. Традицията възражда Пловдив.
По времето на Божидар Здравков само за десетина години Пловдив постигнал това, което преди не могъл да направи за половин век.
С един замах тоталната криза била преодоляна, градът цъфтял. Опиянението раждало нови, още по-смели планове. Пловдивчани се обърнали към един от най-известните специалисти в света да изготви нов градоустройствен план, приготвили се да следват най-добрите образци. Това вече е истинско самочувствие, а то не може да дойде от нищото.
И как да не го продадеш на Гергов…няма как?
В много роматичен стил е написано, но пък на Пловдив романтизъм не му липсва! 🙂 Поздравления за идеята! Продължавайте в същия дух, важното е да отключите интереса към историята на града ни! 🙂
Да бяха запазили сградата на гара Пловдив, от барон Хиршово време. Имаше я допреди 2-3 години, сега и тухлите ги няма…
А иначе е бил наистина богат град, сега е някаква имитация!
Страхотна статия, браво!
Красота! Благодарим на г-н Балчев и Под тепето, че са му осигурили трибуна! Имаше нужда от такава рубрика! Страхотно…