Ангел Каравланов дари 6-месечен труд върху гранит на храм Св. Петка
Осветиха новата чешма с лика на Богородица в църквата, Николай Пловдивски не уважи жеста на скулптора
Младият пловдивски скулптор Ангел Каравланов показа как с талант, труд и вяра, а не с помпозности, титли и лимузини, православието може да обедини и да възвиси. Гранитна чешма, работена от твореца цели шест месеца, бе осветена днес в двора на храм Св. Петка, без присъствието на пловдивския митрополит, естествено. Това бе събитие, което Николай трябваше да уважи, вместо откриване на пореден хотел или освещаване на помпозна златна катедрала в Западен. Защото един млад артист наистина вложи цялата си вяра и душа, за да съживи гигантско парче гранит, извайвайки от него иконата на Богородица- Живоприемен източник. Направи го, тъй като видя рушащата се чешма на църквата преди повече от половин година. Стори го доблестно, честно, без да чака ордени и фойерверки. Делото му дори не бе упоменато в сайта на пловдивска митрополия. Не че Ангел иска и има нужда от това…
С Божията помощ, така както си бяхме наумили, чешмата стана за Великден, каза скромно и някак без да иска да попада в обективите скулпторът. Ползвал за първообраз старата чешма в църквата, от която днес остава само основата. Работил е в парк Лаута, край любимия си стадион Локомотив. Искам да има повече християнски символи в Пловдив, след като хората с пари не се сещат, ние трябва да го сторим, допълни той.
Даже през най-фанатичното господство на Диктатурата на Пролетариата, когато задължителната петолъчка или поне сърп и чук ги изперчваха “на всяка манджа мерудия” (че и върху гробовете чак) – даже и тогава елегантната, одухотворена българска селска кобилица оставаше неосквернена да увенчае като корона каквото там … Нито пречупен кръст можа да надвие на селската й хубавина.
Нетипично е такова оформление, обикновено за улеснение плочата е монтирана на СТЕНА (дувар), а не свободно стояща – та интересно е как е оформлението на ГЪРБА. Молим да покажете фотоси отвсякъде. Финес на детайла е по-лесно да се постигне в мрамор, та нека видим и по-едър план. Юнак!
РАДВАЩО И ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО. Публикувайте още няколко фотоси, макар че не е накиченият като коледна елха мутрополит „дядо“ Никола Методич, който е крадлив КЛЕПТОман (казусът със заграбването на МАА =Междун. Академия на Архитектурата САН КИРИКО) и който без съмнение няма да благоволи да плати за труда и майсторлъка. Гранитът е много по-труден материал от типичния чешмян бял мрамор (а не ви ли се струва монтажът леко политнал назад?)
Bravo!!! Majstor! Mlad i talantliv, a misleh, che tija zanajati umrjaha weche. Bravo!