Стотици се сбогуваха с големия творец. Вечният му дом ще е до гроба на Кольо Карамфилов
С аплодисменти изпратихме художник Румен Жеков в последния му път днес. Стотици приятели и колеги, познати и почитатели на изкуството се сбогуваха със знаковия пловдивски творец. И както подобава за такъв, му ръкопляскаха след опелото.
Румен Жеков бе положен до гроба на приятеля приживе Кольо Карамфилов, с когото се събраха някъде там, горе. Вечният му дом се намира в карето на художниците на Централни гробища. Ще е в компанията на Кольо, Георги Божилов- Слона, Димитър Киров, Георги Бояджиев- Бояджана, Ангел Василев- Ачо, Анастас Константинов, и разбира се, Начо Културата.
Малко преди погребението на Румен Жеков писателят Красимир Димовски написа спомен за него във Фейсбук:
Беше през есента на 1996-а.
Отпътувахме от Созопол с Румен Жеков, не помня по каква работа се бяхме засекли. Аз пък бях с едно момиче, с което в хладната есен започвахме да си разменяме пролетни енергии. Въпреки че беше много студено за сезона и морската вода – ледена, спрях колата да поплувам, както се бях зарекъл по-рано.
Когато излязох, треперех като листо. Румен ме погледна и се засмя: „Какво ли не прави мъжът, за да впечатли една жена!“
После ме огледа още веднъж и отбеляза: „Придобил си възторжен цвят.“ Бях посинял от студ. „Това, каза, е цветът на започващата любов.“
В годините след това, където и да се срещнехме, той не пропускаше да ми припомни тази случка и да се усмихне. Сега Румен Жеков е застанал пред мащабния цвят на отвъдното, оглежда го с любопитство, разбира го и може би се усмихва. Цветът, който всички човеци един ден неизбежно ще видим, но малцина от нас ще го разберат. Дано му е лека четката и там!
Великолепен, благороден ,отзивчив ,добър човек с много фино чувство за хумор.