Момчето, което завладява гейм индустрията с танкистка шапка и бухалка
Бие шута на НАТФИЗ преди години, а сега самият той дава безплатни частни уроци
Студиото, в което е съдружник, навлиза в световния пазар с бясна скорост
Аня Петрова
Колко често някой ви казва, че без висше образование нищо няма да се получи с живота ви, че и от вас самите? Че няма да имате доходоносна работа, абе, че изобщо такава няма да имате? Че трябва да сте облечени в костюм, за да вдъхвате доверие и да бъдете успели? Героят на днешната ми история по всеки възможен начин доказва, че това са глупави клишета. Той е Любомир Илиев, млад и може би малко странен на пръв поглед чаровник, който впечатлява с живота и кариерата си. Ако сте засичали по улицата човек с танкистка шапка, който си подсвирква и всичко по него крещи, че думата айляк е измислена заради него – това е Любо, макар и самият той да смята, че снимката му стои в речника срещу думата „работохолизъм”. Представям ви една мотивираща история на млад художник, за когото единственото важно в този живот е да прави това, което обича и за което е мечтал от запъртък.
Не помня момент от живота си, в който не съм се занимавал с рисуване, споделя той. Казва, че една от шегите на майка му е, че е драскал още преди да проходи. Като малък никога не са му стигали листите у тях, но пък за сметка на това е имал тапети на разположение. Бил е едва втори клас, когато се прибира у тях и заварва някакъв чичко да човърка в телевизора им и да прекарва кабелна. Първият канал, който бива нагласен е Cartoon Network и от този момент нататък Любо решава, че иска да се занимава с анимация. Завършва варненската хуманитарна гимназия „Св. Климент Охридски”, профил скулптура. Защо избира именно това – било му е най-забавно и обича да се цапа. От гимназиалните си години си спомня един преподавател – Живко Дончев, човекът, който е видял таланта му и го е мотивирал. Носел му е статии, надъхвал го е да изпробва нови и нови неща, но макар и да е бил една силна опора, една птичка пролет не прави. На мен в гимназията ми беше супер скучно, виждах го като загуба на време, спомня си той и допълва, че никога не се е чувствал комфортно в организираното образование. Но за това пък е успявал сам да си го разведри като е ходел по състезания и олимпиади, благодарение на които и си намира работа в столицата веднага след като завършва.
Пристига в София с една раница на гърба и с работа в Зографик Филм студио. Идеята му тогава е била да работи, но основно е искал да учи – НАТФИЗ, специалност Анимация. Преди изпитите отива на консултация, където правят изключение и го приемат два часа преди официалния й старт, тъй като Любо от 9 е на работа. Приемат го в кабинета, ръководителят си сипва уиски рано сутринта и започват да обсъждат изпитите. Говорят точно пет минути , през които Любо обяснява, че има вече направена 10-минутна 3D анимация, но в отговор получава единствено „3D? То това не е анимация, компютърът сам си го прави”. Това е моментът,в който по живо и по здраво се разделя с идеята да учи във висше учебно заведение. Все пак влиза на няколко лекции в различни ВУЗ-ове и единственото му впечатление си остава това, колко НЕмотивиращи са преподавателите и как това влияе адски много и върху самите студенти.
Но как оцелява сам човек на 18 в нов град? Пристига с 300 лева и спи, както той казва, по роднини, приятели и пейки. Смята, че общо е спал около 2-3 седмици из разни паркове, но не е било проблем, защото било лято. Никога не съм се притеснявал, че нещо няма да се получи – виждам какво искам да правя и не ме интересува- всичко, което се налага ще направя, за да го постигна, спомня си той как се е мотивирал тогава.
Скача от студио в студио, не толкова, за да краде занаят, а както сам го описва „супер съм надъхан и искам да работя”. Първото студио, с което се захваща е в комбина с негови приятели- Сибила и Иван Коритареви. С тях се свързва индийска музикална банда, която споделя, че там никой не е чувал за Gorillaz и ще бъдат супер оригинални ако излязат с подобни клипове. Нашите хора веднага се навиват, правят клипа, групата го предоставя на Върджин рекърдс. Там не харесват музиката, но пък се влюбват в клиповете. Така започва една съвместна работа, в която индийците биват посредници между двете страни. Разбира се, не се получава, защото комуникацията минава през развален телефон. От Върджин рекърдс искат едно, индийците предават друго, а Любо и колегите му правят всичко по поръчението на музикантите. Набутват ги с хиляди долари и целият проект се проваля.
Стартира второ студио с други свои приятели. Идеята им е да правят игри и анимационни филми, но за да си плащат сметките ще правят архитектурни планове и визуализации. Просъществуват две години, но така и не стигат до първоначалната си идея за анимациите и игрите. Докато работи там се хваща и на втора работа в друга фирма. Как се съчетава това? Денем си на едното работно място, а вечер в собственото ти студио. Минава време и там, но всичко свършва с юмрук в лицето на един от съдружниците.
Осъзнава, че не може повече да стои на място, където не може да прави това, което иска. Предлагат му работа в Амстердам. Вече е с наполовина оправен багаж, когато Георги Ракидов му предлага да си основат двамата студио Ivent, което е и сегашната му месторабота. Заема се с новия проект с презумпцията, че ако не се получи Амстердам няма да избяга. Дава си срок от три месеца, които към днешна дата вече са пет години. Време, в което компанията е една от най-търсените и проспериращите в гейм индустрията.
Играта Strength of the Sword ULTIMATE се ражда с идеята да се цъка на Плейстейшън тройка. Проблемът е, че в момента, в който играта е готова, излиза четворката, което тотално преобръща плановете на младия екип. Сега в интернет тече кампания за набиране на средства, за да може играта да бъде преобърната за компютър, а след това за Пелйстейшън четворка, Wii и други конзоли. За един ден младоците успяха да съберат половината от най-необходимата им сума, което както и да бъде погледнато е впечатляващо.
Не разбирам как човек води екип от креативни хора, като просто им дава някаква насока, без да обяснява нищо, почесва се Любо. Дори на интервютата си за работа той обяснява на бъдещите си работодатели, че се вманиачава в проектите си и би работил С тях, а не За тях. Самият той дава уроци. Заплащането, за да ви преподава Любо, е нулево. Единственото, което се изисква от вас е да сте ентусиазирани, организирани и готови за здрава работа. Ако някой дойде два пъти без домашно направо го гоня, споделя той. Преди е правел групи от по трима човека, които е обучавал в дома си или офиса, но от тях най-често само един е завършвал целия курс. Сега има нова тактика под формата на чиракуване. Дори и сега при него се обучава пловдивчанин, който печели две години подред в Game Jam.
Учи възпитаниците си, че като работиш в екип има два вида стилове – хард скилове и софт скилове. Хард е всичко, което е свързано с техническата и художествената работа, уменията, които ти трябват, за да свършиш дадената работа. Софт е всичко останало, всичко свързано с работата ти с хората, да ги мотивираш и те да се чувстват надъхани да работят около теб. На никой не му коства да каже „Браво! Това е супер хубаво! Много се радвам, че работим заедно”, казва той и допълва, че подобно отношение коренно променя процеса на работа. Обяснява им, че колкото по-ниско си в йерархията, толкова по-важни са хард скиловете, колкото по-високо си, обаче, натежават софт скиловете и ако искаш да се развиваш нагоре в едно студио, не може да развиваш единствено хард скиловете си, трябва да работиш концентрирано и върху софт уменията си. Трябва да бъдеш приятен човек за работа, твърди Любо и допълва, че проектите минават и заминават, но екипът е най-важното в цялата история. Защо някой би искал да прекарва осем часа на ден на място, където е нещастен, задава той въпросът.
Мечтата му е Ivent да се разрасне до такава степен, че да може да си позволи 6 месеца да работи там, а останалите 6 от годината да обикаля места като Австралия, Нова Зеландия, Щатите, Англия, Холандия. Не иска да ходи в големи студия, иска да види какви са идеите на другите като него по света. Заклева се, че е най-ужасният турист на планетата. Биг Бен в Лондон го приема само за една голяма кула с часовник и не вижда абсолютно нищо впечатляващо в него, но пък обича да влиза в заведения и просто да общува с хората. Обича да се докосва до идеите и умовете им. Още по-хубаво би било да отида и да работя редом с тези хора по някакъв проект, за който на тях им пука, казва той.
Любо е един прекрасен пример за буден и млад човек. Едва на 28 с подобна история зад гърба си и мотивация, която му позволява да покорява не върхове, а светове. Последно го питах едно – дали не съжалява, че не е отишъл в Амстердам. Не, по никакъв начин, защото там щях да бъда номер, а тук мога да правя това, което искам и докато мога да го правя, оставам, заявява той.
ТУК може да подкрепите кампанията на Ivent в кикстартера.
