„Понякога ангели” пръсна до шевовете Петното за литературния салон Spirt&Spirit
Книгата е пропита от тютюн, Найлона, истории за мъртви приятели и Пловдив
Емил Тонев е роден в Шипка, на около стотина километра от Пловдив. Все пак животът го озовава в града под тепетата и чувайки, както сам се изрази, този просташки начин на говорене се заклева, че никога няма да му подражава. Три месеца по-късно обаче не може да изкара „майна” от речника си. Това са уточнения, които са изключително важни, за да може да бъде обяснено как така един пришълец в Пловдив успява да напише именно една от най-пловдивските книги.
Петното се пукаше по шевовете от хора, дошли на Spirt&Spirit, за да станат част от представянето на „Понякога ангели”. Не съществува пловдивчанин, който да не познае корицата, коментираха почитателите на клуб Найлона и твърдото там. Именно култовия бар е използван за визия на творбата, а съдържанието му ухае на тютюна, напитките и колоритните истории, с които е просмукано емблематичното заведение. Това са страници, за които Емил дори не е мислел някога да бъдат книга, но негов близък приятел и известен писател Диян Енев го убеждава, че трябва да пусне думите си на бял свят. Това е бил единственият начин да се отърве от тях, за да успее да погледне към едни нови идеи и пътища.
Разбира се, издаването не минава толкова лесно, колкото може да се досети всеки. Какво е да пишеш за мъртви приятели? Оказва се, че самият Тонев посвещава няколко разказа на именно тази тема, но проблемът идва щом страниците са вече в издателството и чакат за печат. Тогава умира Кольо Карамфилов, един от най-близките му другари. Авторът спира издаването, защото е твърдо решен, че тази книга не може да съществува без образа на Кольо К. Така написва разказа за няма и три часа. Едно сърце, отдало се на мъката си, излива не истории, а чувства. Разказът излиза в оригинала си почти без корекции и промени.
Повече прочетете на КАПАНА.БГ
