Новият проект ще се обсъжда за съгласуване в НИНКН в следващите две седмици
Запазва се идеята за смесени функции – жилищно застрояване, офиси и хотелиерска част
Изложбени зали се предвиждат на нивото на археологията, но също – търговски площи и паркинг
Малко по-ниско застрояване предвижда новият проект за строителство над археологията до Понеделник пазара, спрямо предложеният преди 2 години проект за имота на „Роза импекс“. Както „Под тепето“ писа по-рано, проектът на студиото на архитект Стефан Добрев е предаден в НИНКН за съгласуване и предстои обсъждане от множество експерти за допустимостта на идеята за наситеното с куп исторически богатства място.
Новият проект напомня идейния от преди 2 години с разполагането на обемите – триъгълният имот получава три обема – на юг, на север и на запад. Югоизточната част ще бъде с жилищни функции, северната – за офиси, а на запад по бул. „Цар Борис III“ се предвижда хотел. Обемите са малко по-раздробени спрямо предходния проект, а зададената височина на обемите е между 12 и 15 метра – за повечето от тях малко по-ниска от проекта от преди 2 години. Основна критика към идеята тогава беше именно височината и обемите на застрояване, които нарушават гледката към Джамбаз тепе и Стария Пловдив. НИНКН има отношение и към тези параметри на обекта и в тяхното решение ще видим експертното мнение за връзката между предвидените сгради и градския силует.
Озеленяване по всички тераси и покриви също е част от проекта, поради възможностите на терена и археологията. Интензивността на застрояване е 2,9, при възможна 3,0 и е постигната 65% плътност на застрояването, при допустими 100%, изтъкват авторите за архитектурния проект. По-малко са паркоместата, спрямо проекта, обсъждан публично преди две години – 170 спрямо 200. Паркингът, който ще бъде разположен на подземно ниво от север, най-вероятно ще бъде от идеите, които ще предизвикат най-големи полемики и обсъждане сред пловдивските експерти и общественост.
Важен акцент за авторите е и цветовото решение, което по думите им е съобразено с околните сгради и разнообразния им колорит – затова и новата сграда ще бъде със смекчени цветови тонове, като озеленяването е важен акцент в това решение.
Най-важната част от обекта – археологията – е на кота -6 метра под настоящите улици. Според обяснителната записка, тя ще бъде напълно разкрита и социализирана. Не се предвиждат монолитни стени, а само колони и шайби, като част от колоните ще стъпят на заварените такива от разрушения Музей на тракийската култура. Колоните са съобразени с археологията, като конструктивните отвори ще са големи, пишат архитектите.
На подземно ниво ще се изградят изложбени зали, кафенета, както и търговски площи. Под кота 0 остават два етажа, като интересно решение е съобразяването на посоките на пътеките и посоките за движение с античните улици. Античното ниво ще бъде достъпно от югоизток и югозапад – приблизително от площада до Понеделник пазара и ДКЦ, както и от подлеза под бул. „Цар Борис III”. Според проекта се предвижда в близко бъдеще да се изгради и подземна връзка с подлеза и съответно сграда Ейрене. Тъкмо тази връзка бе една от идеите, коментирани преди 2 години във връзка с т.нар. подземен музей на Пловдив.
Запазената крепостна стена ще създаде своеобразно разделение между двете функции на подземното ниво, пишат още авторите на проекта. Условно археологическото ниво ще се раздели на „експозиционна част“ и на такава с „по-динамични съвременни функции“. На север на подземното ниво остава и паркингът за 170 места. Вероятно точно паркингът и внасянето търговските площи в археологическата част ще бъде спорно за пловдивската общественост. Очаква се и решението на института за недвижимо културно наследство.
Също както и в предходния обект се предвижда цялостно покритие на археологията с остъкляване. Това решение на екипа на архитект Стефан Добрев е в съзвучие с мнението на мнозинството археолози, споделено и преди 2 години на общественото обсъждане, според което оставянето на тези ценности на метеорологичните условия е опасно за тяхното опазване за бъдеще и е по-добре те да бъдат покрити.
Новост спрямо настоящата ситуация е възстановяването на автомобилната връзка на малката улица „Съединена България“ под Джамбаз тепе и булевард „Цар Борис III“, непосредствено до Тунела. Тя е нужна за по-добра връзка с подземния паркинг, който се предвижда от север. Тази идея също подлежи на дискусия поради близостта на това бъдещо кръстовище с входа на Тунела. От юг се предвижда възстановяване на ширината на тротоара по улица „Патриарх Евтимий“, който в момента е 2,5 метра, а преди ремонта на улицата е бил 5 метра. Планира се и озеленяване по пешеходната част.
Проектът предстои да се обсъжда в различните институции, както и се очакват реакциите на пловдивските експерти. В същото време голяма част от всички тези идеи са свързани и с тяхното практическо функциониране – свободен ли ще бъде достъпът до археологията, как точно ще се изградят търговските площи на нивото на археологията, как ще се реализират подземните паркоместа и други. Очакване на пловдивската общественост е и този проект да бъде представен в последствие и публично, също както и проектът преди 2 години. В близките дни в „Под тепето“ ще потърсим с тези и други въпроси проектантите.
Припомнете си предходния проект, обсъждан публично през януари 2020
Много слабо формообазуване. Уекреното моделиране на сградата по начина, по който у е направено, не е подходящо за средата. Неглежера архитектурната даденост. Особено тази на заден план, на тепето. Тези форми са за отворено голямо простронство и дистанция. Тук стоят тежко, дори принебрежитулно към средата. Тези така уедрени обеми с характер на кашони запълват грубо пространството, сякаш поставени там, да опаковат историята, а не да я експонират. Грубиянско, бездушен подход. в духа на опаковката в промишлин стил на голямата базилика. Пловдив не заслужава тава.
Много слабо формообазуване. Уедреното моделиране на сградата по начина, по който у е направено, не е подходящо за средата. Неглижира архитектурната даденост. Особено тази на заден план, на тепето. Тези форми са за отворено голямо пространство и дистанция. Тук стоят тежко, дори принизително към средата. Тези така уедрени обеми с характер на кашони запълват грубо пространството, сякаш поставени там, да опаковат историята, а не да я експонират. Грубиянски, бездушен подход. в духа на опаковката в промишлен стил на голямата базилика. Пловдив не заслужава тава.
Абсолютно сте прав!
Защо просто не си остане едно открито пространство с изложена археология и зеленина? Трихълмието се задушава, широкия център е вече повече от тесен, закъде още да се строи?
Съюзът на архитектите САБ и Камарата КАБ не могат да отпратят на заслужен отдих кмета, народен избраник и любимец.
По закон обаче Камарата има прерогативи да преценява, да степенува и да отказва правоспособност на “дипломирани” от Тимбукту, от ПУЦ, от РабФак, от Варна практикуващи -независимо колко скъпо са си платили за бумажката.
При фрапантни случаи когато творецът си позволи върху Джамбаз Тепе да съчини и изгради свой незаконен идиологически Excrementus Fecalis в противоречие с Плана, да запречи за туристите обзорната площадка ВЪЗРАЖДАНЕ и да запечата дворцовите мозайки на върха тогава КАБ може да му отнеме професионалната правоспособност.
Може да я намали до селски летни кухни или гаражи, колкото да се прехранва.
Главен архитект на Пловдив Ахрянов без конкурс не е никакъв, даже съгражданин не ни е камо ли Кореняк, а е доведеник навлек, послушник, маша на баскетБОЛНИЯ кмет, кукла на конци за далавери.
Заповедта му за назначаване ако КАБ му откаже правоспособност се обезсилва, подписите му стават невалидни и против закона и “инжинеринговите” бумащини и далавери отиват в коша.
Камарата КАБ ако не изпълнява основната си, жизнената функция за регулиране на професията а дреме като елитарен клуб с висок членски внос =може да се …закрие.
Както през комунистическо полит-каскет-калинките ще ни назначават #КОЙ да коли/беси в градоустройството и архитектурата