България – страната на отровените, тормозени и изхвърлени кучета и котки

В САЩ с редица изследвания е установено, че човек, който е склонен да нарани и да отрови животно, няма проблем с това да нарани и човешко същество

Този текст няма за цел да настройва хората срещу хората. Този текст има за цел да демонстрира реалността, макар че това би било много трудно. За по нагледно запознаване с фактите е напълно достатъчно човек да влезе в не повече от 2 групи за осиновяване на бездомни или за изгубени и намерени животни.

Твърде малко в медиите се говори за жестокостите, които се извършват върху животните у нас. Ако има случай на човек, ухапан от куче или куче, нападнало друго куче, веднага това се оповестява и обикаля поне една седмица онлайн пространството. За насилието и нехуманното отношение към четириногите или не се споменава или се споменава инцидентно. За съжаление, обаче, тези случаи са много по-чести. Те са ежеседмични, поне тези, които излизат наяве, за които научаваме предимно от фейсбук групи.

Това е обществен и социален проблем, проблем на възпитанието, морала. И е грозен. Крайно време е организациите, които се занимават с това да повдигнат много сериозно този въпрос и да започне масова кампания и вероятно е добре това да стане още в училищата. Да знаят още от малки децата какво да правят, ако видят бедстващо животно, ако се сблъскат с насилие над животно, как да се държат с бездомните кучета. Не, не е добър вариант човек да тръгне да гали по главата бездомно куче, защото то ще го приеме като заплаха и може да захапе. Не, не е добър вариант да се гледа бездомно куче в очите, защото то може да го приеме като заплаха и да реагира зле. Това са неща, които почти никой не знае. Това е масово невежество, което е добре да бъде преодоляно.

А отровите? Много хора казват, че щом общината или държава не се справя с проблема с бездомните, то гражданите взимат нещата в свои ръце. Какви ръце само! А за съжаление, гражданите не са наясно, че бездомните са част от мястото, в което живеят, те са там ден и нощ и са толкова свикнали с хора, че са по-безопасни, дори от домашните кучета, които никой никога не извежда.

А тези, които се грижат за кучето си и го водят на разходка, дори не искат и да си помислят, че е възможно, докато любимецът им обикаля из парка, да изяде нещо, което „добросъвестен“ човек и „отговорен“ гражданин е оставил и след няколко часа то да умре в мъки.

Кой може да бъде толкова безсърдечен и защо?

В САЩ с редица изследвания е установено, че човек, който е склонен да нарани и да отрови животно, няма проблем с това да нарани и човешко същество. Редица проучвания в областта на психологията, социологията и криминологията през последните 25 години показват, че насилниците често имат детска и юношеска история на садистична и повтаряща се жестокост към животни. Други изследвания сочат постоянни модели на жестокост към животни сред извършителите на по-често срещани форми на насилие, включително малтретиране на деца, малтретиране на своите половинки и възрастни беззащитни хора. Всъщност Американската психиатрична асоциация счита, че жестокостта към животните е един от диагностичните критерии за опасно разстройство на поведението.

Собствениците на кучета у нас ежедневно се сблъскват с неадекватно отношение от страна на хора. Разбира се, наред с много други, които искрено се радват на животинките. Но няма как да не направи впечатление озлоблението, което таят мнозина и разбира се, най-лесният начин е то да се прояви е към кучета, котки и други животни.

Те делят хората на кучелюбци и кучемразци. Според тях кучетата по улиците трябва да бъдат избити някъде далече от очите на гражданите, извън населените места и така проблемът да се реши. Това показва изключителна жестокост и липса на всякакъв здрав разум.

Един пример за справяне с проблема е Нидерландия. Там улични кучета няма. Има достатъчно информация в интернет как са се справили с това. Но мисленето на обществото и степента му на развитие вероятно е решаващ фактор. Когато повече са тези, които имат хуманно отношение и адекватно мислене, а не онези, които делят хората на кучелюбци и кучемразци, за които решението е избиване, насилствена смърт, отравяне.

Какво още са установили?

Жестокостта към животните, подобно на всяка друга форма на насилие, често се извършва от човек, който се чувства безсилен, незабелязан и под контрола на другите. Мотивът му може да бъде да шокира, заплашва, сплашва или обижда другите или да демонстрира отхвърляне на правила.

Американски уебсайт, наречен Pet-Abuse.com, изброява редица примери за престъпници, които са наранили или отровили животни преди, а по-късно в живота си убиват хора. Пример е млад мъж в Мисури, който е убил свой съученик и признава, че е загубил броя на това колко точно котки е убил.

„Линията, която разделя насилника на животни от някой, който може да извърши насилие над хора, е много по-фина, отколкото повечето хора си мислят“, посочва уебсайтът.

Обществото ни е тежко болно.

За да се започне отнякъде е добре да се тръгне от децата. Ако не вкъщи, то поне в училище, поне веднъж годишно да получат разяснения по темата. Това е най-малкото, което може да се направи.

В ръцете на общинските управи е да се свържат с добрите организации и да набележат мерки и план за ограмотяване на хората, както и за справяне с проблема с бездомните. Проблемът с бездомните кучета е проблем на кучетата, не на хората. Както става ясно всеки ден. Разгледайте някоя група във фейсбук и ще разберете защо.