Всеки, останал в България, е супергерой, казва писателят
Писателят Петър Делчев представи новата си книга „Трънски разкази. Балканска сюита.“ в Петното снощи. Разказа безумни истории, с които разсмя публиката от уютната сцена. След представянето на себе си и част от героите си, Делчев застана пред Под тепето, за да коментира днешните протести, миналите и какво предстои.
Ние не може да очакваме чудеса от полицията. Това са хора, които имат професионален ангажимент. Те са ясна извадка на обществото. Там има високо интелигентни хора, има и хора, които са отишли там, защото няма какво друго да правят. Същото е със студентите. Има студенти, които са се записали, защото ги влече, има студенти, които са се записали, защото няма какво друго да правят. При сблъсъка на две такива машини няма как да не се получат искри. Аз абсолютно защитавам студентите, но се чудя защо не отправят най-важните искания. Едно от тях е всички декани, управленското тяло на факултетите, университетите да не бъдат агенти на ДС. Онзи, който пращаше студентите на Терминал 2, до колкото знам, е агент на ДС. Какво прави там, в тази наука. Приоритет трябва да е образованието. В момента българското образование се опитва всячески да лумпенизира населението, включително нашите студенти. Не казвам нищо против тях, много са ми симпатични. Но малко повече трябва да попрочетат, за да имат ясна представа за какво точно се борят и как искат да го постигнат. Да окупират, каквото намерят за добре, да подходят, както могат. Да бъдат ясни, за да стигнат до повече хора, смята Делчев.
Предишните студентски вълнения, в които участва поколението на кукувците, тогава студентското движение имаше масовост на 100 %. Тогава имаше и кауза, това липсва сега на студентите. Какво значи, че нашите искания не са политически, икономически. Всички искания са политически и всички искания са граждански, това е нормално. Трябва да има кауза. Всеки марксист ще ви каже за какво се бори, всяка една блондинка в Мис Свят ще ви каже, че иска световен мир, заучени неща, но са кауза, съветва писателят.
Аз ходих на протестите. Пищях, крещях, виках, думках, свирках, каквото се сетите. Никой не ми е дал и 5 лева да отида. Там видях изключително много мои приятели писатели, кого ли не видях. Всеки, който е бил, пак ще отиде. Огромна е ролята на медиите, които всячески се опитват да размият идеята, апелира той.
Делчев смята, че има супергерои в България- такъв е всеки, който е останал тук при милион и половина, които напуснаха. Герой е всеки, който гледа децата си в България и се опитва да направи нещо.
Омръзнало ми е от мнения на хора извън България, които се опитват да ни учат как да живеем. Трябва да направим решителна стъпка не за нас, а за младото поколение. Да решим каква държава сме, какво притежаваме и да го развием. Можем ли да бъдем страна на високите технологии или разчитаме на природните ни дадености. Второто го имаме в изобилие, но със страшна сила разпиляваме този ресурс, казва още авторът.
Не съм срещал и няма да има такива хора, които да говорят само хубаво за България, без тъга. Първо, нямаме история. Казват, че е 1300 години. Продължават да учат децата ни на глупости. Че, видите ли, хан Аспарух е дошъл за 20 години от не знам си къде. Безподобни глупости! За това моят син има двойка по история, защото разтяга истории, до които аз проучвайки съм стигал. Ние не можахме 23 години да си напишем историята. Фундаментални простотии има в този учебник и никой не каза да я изчистим. Тя и така си е добре, де- има примери за герои. Но когато тя не е истина, страничният наблюдател го забелязва и казва „Не ме занимавайте с тия неща“, дразни се Петър Делчев.
