Най-голямото ни оръжие
е нашата воля, казва младата Дани, която
не иска автомобили в парка
Повече от 20 души разпериха
транспаранти и протестираха пред
общината тази вечер срещу решението на
местната власт да строи паркинг под
Пеещите фонтани в Цар Симеоновата
градина. Гражданите са бесни, че една
от малкото зелени площи ще се превърне
в строителна площадка и са категорични,
че няма да го допуснат. Групата се опита
да влезе с гневните лозунги в кметството,
но охраната отби атаката. Така противниците
на плановете на властимащите да копаят
парка решиха да изчакат края на работния
ден, за да излезе кметът при тях. Така и
се случи. Към 18ч. Иван Тотев излезе от
сградата и се отправи към автомобила
си, а няколко дами от протеста го атакуваха
с въпроси, докато зад тях се чуваха
подвиквания „Продажници“. Те попитаха
градоначалника защо не е присъствал
никой от администрацията на общественото
обсъждане, което те организираха в Лъки
Синема и защо самата община не 
е направила
истинско такова. Той замълча. Ние го
питахме за законността на това, което
са решили да правят- а именно, че ще
нарушат закона. Той отвърна с контра
въпрос: А знаете ли как се произнесе
съдът? Знаем, да, той на практика лиши
гражданите от правото да защитават правата си. Върховният съд остави
жалбата ни без разглеждане, защото не
сме имали правен интерес. Но не се
произнася и по въпроса със законността
на действията на администрацията. А то
е очевадно- законът се заобикаля по
най-брутален начин, коментира една от
жените, които „изпратиха“ градоначалника
до джипа му.
Очакваме от него да оттегли
строителното разрешение и да спази
закона, допълни тя.
На протеста имаше
няколко млади пловдивчани. Като Дани,
която идва за пореден път в защита на
парка с транспарант в ръка. Това, което
мислят да направят, е незаконно и не
трябва да бъде допускано. Готови сме да
направим жива верига пред багерите.
Най-голямото ни оръжие е нашата воля.
Няма да дадем парка си, каза момичето.
Тук съм за енти път. И все едно и също.
Кметът минава покрай нас, усмихва ни се
ехидно, гледа ни пренебрежително и влиза
в колата си. Сякаш ни няма и това, за
което крещим е маловажно. Не, не е така.
Тук сме и имаме мисия. Ще се борим до дупка, допълни тя. 
