Кметът на върха на Хълма на Освободителите: Трети март не е само Национален празник, а съдба (ГАЛЕРИЯ)

Единици с маски на върха на Хълма на Освободителите

„Трети март не е само Национален празник, а съдба“, заяви на върха на Хълма на Освободителите кметът Здравко Димитров днес. Градоначалникът почете дълго слово за да отбележи, че „Трети март е упование във вярата, че отново можем да поемем и управляваме своята съдба, вече като част от Европейското семейство. Нито изминалите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас“.

Както се очакваше, в хубавото време тепето буквално почерня от стотици пловдивчани, дошли да отбележат тържествено Националния празник. Мерки за безопасност в условията на пандемия от Ковид-19 на практика обаче нямаше- маски имаше по лицата на единици. Такива липсваха и по физиономии на множеството политици, изкачили хълма ден преди старта на предизборната кампания.

Ето и пълното слово на Здравко Димитров:

В историята на всеки народ има паметни дати и събития – изстрадани, заплатени със скъпи жертви. За нас българите това е Трети март! Денят, в който се поставя началото на новото летоброене на българската държава.

Трети март 1878 година е денят на възкресението на българския народ след 500 години на политическо и духовно робство. Цели пет века Свободата е мечта и надежда, която съхранява нашата етническа, религиозна и културна самобитност. Това е първата причина за дълбокото народно преклонение пред Трети март.

​За нас, българите, Трети март е ден на преклонение пред падналите воини от руската армия – руснаци, украинци, белоруси, финландци, поляци, литовци, както и румънски воини, изпълнили своя обет – да се сражават и да загинат за освобождението на своите поробени братя. Такова велико дело не може да бъде извършено само с оръжие. За него се изисква отдаденост, истинско посвещение на всички, пролели кръв по бойните полета – от главнокомандващия до обикновения войник.

Ние, пловдивчани, сме горди, че още през 1881година, кметът на Пловдив открива този първи в България паметник в прослава на Руско-турската освободителна война, пред който сме застанали и днес. И вече 140 години на Трети март, ние идваме тук заедно със своите деца и внуци, за да се преклоним пред подвига на героите, отдали живота си за нашата свобода. А руските воини, наричаме освободители, достойни за вечна признателност.

​За нас, българите, Трети март е и ден на преклонение пред подвига на нашите храбри предци. Защото Освободителната война е естествен завършек на националната ни революция. В исторически план нейният път е кратък, но стръмен и мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на черковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участват с перо и оръжие свещеници, учители и родолюбиви занаятчии, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Своеобразен връх – апотеоз на българското националноосвободително движение е Априлското въстание от 1876 година, удавено в кръвта на 30 000 жертви. Със своите кремъклии пушки и черешови топчета, българите не могат да победят редовната османска армия, но показват на света, че са достойни за своята свобода. Ние последни посягаме към свободата, но не заради „робска психика“, а защото българите са най-близо до сърцето на империята. Защото са обхванати като в клещи отвсякъде, защото дават близо половината от данъците в държавата. И затова е толкова важно и днес да подчертаем българския принос в самата война.

Старите войводи повеждат десетки планински чети. Самият Сюлейман паша след войната признава, че руското командване знае всяка негова крачка, благодарение на хилядите си български разузнавачи. Повече от 13 500 опълченци се сражават рамо до рамо с руските воини при Стара Загора, Шипка и Шейново. Опълчението е живата връзка между национално-освободителното движение и епохата на националното обединение. Десетки хиляди българи загиват в изпепелените Стара Загора, Сопот, Карлово, Калофер. Свободата не идва даром, тя е заплатена с кръвта на най-достойните!

​Подписаният преди 143 години – на 3 март 1878 година предварителен мирен договор слага край на войната. За поколения българи идеалът за Санстефанска България е нашата истинска доктрина за национално обединение. Трети март е паметна дата и идеал, който ни е водил и трябва да ни води към бъдещето. Той не е минало, а кауза, която напълно съответства на мисленето на всеки народ с достойнство.

​За нас българите, Трети март 1878 година има непреходна историческа стойност, като символ на националното себеутвърждаване, като вододел в новата българска история и въплъщение на едно ново начало. Това е онази първа политическа крачка, която срутва окончателно стената, отделяща България от Европа.

Затова е наш Национален празник, закодирал в себе си пътя на България! Ден, призван да сплотява нацията, като велик символ на Освобождението и нереализираното национално обединение. Трети март е отправна точка за днешния ни живот и дълг и отговорност пред утрешния ден на Отечеството.

И днес ние се намираме на кръстопътя на Европа, където съдбовно се преплитат интересите на великите сили. Но Трети март е упование във вярата, че отново можем да поемем и управляваме своята съдба, вече като част от Европейското семейство. Нито изминалите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас.

Трети март не е само Национален празник, а съдба!

Поклон пред загиналите за Свободата на Отечеството!

Да живее България!