Събират пари за обувки на 88-годишния любимец
Той е сам, няма кой да се грижи за него, няма дрехи и обувки, но намира начин да дойде. А вие къде сте? Такова е мотото на кампанията в подкрепа на талисмана на пловдивското недоволство- 88-годишния бай Марин. Млади момичета от митинга събират по едно левче от протестиращите в подкрепа на опълченския внук. Със средствата хората искат да купят нови обувки и риза на ветерана, тъй като краката му се нараняват при шествията, при които той не отстъпва нито на сантиметър от младите хора, набирайки се на бастуна си и с транспарант „Орешарски, подай оставка и дим да те няма!“.
Ако сте били дори на един протест в Пловдив, значи сте видели този човек. Той всеки ден идва пред общината в уречения час и изминава пътя на цялото шествие, без да се оплаква, без да почива, без да изостава. И той, като всички други там, иска промяна, иска надежда, иска справедливост, иска оставката на кабинета и на 
Вики обяви кампанията в подкрепа на бай Маринвсички тези, които са виновни за немотията на българския народ. Дари 1 лев, за да закупим на този човек поне чифт обувки и риза, за да може да продължи да ни показва силата и устойчивостта си, да продължи да бъде символ на надеждата за промяна, е текстът на дипляните, които се раздават в подкрепа на бай Марин. Тя бе подкрепена от десетки.
Виждал съм как реки от кръв са заливали Унгария в борбата срещу комунизма. Днес червена река се излива върху българите от подобно нерационално управление и се опитва да отнесе нацията. Няма да стане обаче, каза бай Марин Попов. Старецът е внук на последния български опълченец Кръстю и абсолютен талисман на протестите. Преди Марин е носил оръжие. Днес в ръцете си държи бастун и транспарант, а не автомат. И то не защото иска, а защото не може. Стои най-отпред на всеки протест и мечтае за другата България. 
Бях с вуйчо си в Унгария. Той беше много богат човек, бе приятел с легендарния унгарски политик Миклош Хорти. Идваше ни на гости всяка неделя в двора ни на местност на 5 километра от Будапеща, спомня си Попов. Като малък е бил всичко за вуйчо си. Когато през 1943-та година дойдоха руснаците, вуйчо ми избяга в Западна Германия. Вика, Маринчо, тръгвай с мене. Ела си с мен. Аз обаче бях силен младеж и реших, че това, дето вуйчо оставя там, аз няма да го оставя.
Преди да дойдат руснаците, дотогава никакви комунисти не се чуваха там, не вирееха. Но докрай се бориха унгарците против комунизма. Воюваха. Страшно воюваха. Ей толкова кръв имаше, показва с бастуна си един метър над земята бай Марин. Един български поет написа само едно стихотворение за случващото се и 8 години му дадоха да лежи. Когато руснаците стъпиха в Унгария се случваха страхотии. Чопнаха ме и мен. Тогава най-главният от Източните- маршалът, нареди 11 аристократи, чорбаджии. Аз бях 12-тия. Последен бях. И чакам да ме убият. Ония ги убиха до крак, а мен дойдоха и ме погалиха. Попита ме маршалът дали искам да отида в тяхната красная армия. Можех ли да кажа, че не желая. Щеше да ми тегли патрона. Тогава един унгарец, който разбира малко български, ми смигнал да кажа Да, защото…
И така. Попов става един от тях в името на живота си. Започват да го обучават за снайперист.
Издигнал се в чин. Наказвал войниците са бруталии, вършени на чужда територия- кражби, изнасилвания, мародерства. Спомням си, един от тях го наказах много лошо, няма дори да разкажа как, а той беше старши лейтенант. Тогава получих медал от маршала за това, казаха ми, че така трябва да се прави. Когато свършваше войната през 45-та им казах, че се прибирам в родината си, в България. Руснакът ми каза, че това не е концерт по желание. Много те уважавам. Ако те пусна, ще те убият унгарците, защото ги предаде, ми вика маршалът. Дойдох си в София. Отидох при Георги Димитров, Коларов. Като влезех и ставаха на крака. И сега… Изживях много. Преломни моменти и в осъзнаването, и в мисълта, омрази и любови. Но след всичко, днес съм най-бесен. Станишев е непоправим. Той е долен. Инсценира разни работи. Ако бях на онези години, през 1943-та и както наказвах онези старши лейтенанти, сега бих наказал Станишев по-жестоко. Ако го дадат на мен, ще го запаля! Едно министерство нямаме наше, българско, всичко на ДПС даде. Как да му простиш на Сергей? Как? Той каза, че щял да се извини на целия народ. Какво ще се извиниш, ти ни продаде, размахва и бастун, и лозунг бай Марин.
