Това е
протестът на младите и образованите.
Недоволството на работещите хора, на
предприемчивите, които искат да не
треперят за утрешния ден, а да се чувстват
по някакъв начин сигурни. Така бяха
определени множеството от участниците
в днешния митинг срещу новото правителство,
политическата класа, самозабравата на
хората в парламента. Така и ние, от Под
тепето, определяме лицата на протеста.
Млади хора, с желание да останат в
България, а не да търчат към терминала.
Да учат, да работят, да правят бизнес и
да дават хляб на други в родината си,
без да ги е страх, че могат да бъдат
изметени от ДАНС по подозрение за
„държавна измяна“ например. Лицата на
днешните протести са различни- аполитични
(с някои
изключения, които ще споменем след
малко) граждани,
човеци с амбиции и желание за развитие,
а не част от стадото, което следва
доктрината. Ако хората от улицата днес
блеят, то ще е да пеят парчетата на Пинк
Флойд от великата тава „Енимълс“. И да осмиват свинете и кучетата от едноименните парчета на вечния албум.
Днес протестно пети из Пловдив набиваха студенти, бизнесмени, юристи, тук-таме пенсионери, представители предимно на така наречената Средна класа, която у нас все по-рядко се открива, свободолюбиви люде, хора на мисълта. Нямаше хора на изкуството, които засега пасуват. Имаше младежи, върнали се с кетапи от чужбина, за да се развиват в България. Имаше и такива, които тепърва ще летят, за да учат, но са си взели билет за обратно. Имаше мечтатели, оптимисти, песимисти. Палитрата бе пълна. А крясъците не бяха само срещу Орешарски, Станишев, Местан, Пеевски и компания. А срещу всички, които се самозабравиха. И започнаха да гледат на хората само като на стадо балами овце, които ще блеят пред урните или празните си банкови сметки и ще бягат от кучетата, докато прасета си ровят из кочината. Никакъв шанс, г-да и г-жи. Това повече няма да се случи. Време е да го приемете! 
