„Бавното не е скорост, бавното е усещане за живота“

Да постигнем красотата е лесно. Просто трябва за изчистим погледа си , който е замъглен от всички заобикалящи ни неща, каза Светлозар Желев. Авторът представи книгата си „За бавното живеене и насладата от живота”

Йоана Пенева

Снимки: Ванеса Попова

Джаз музика, горещ чай, мирис на книги и на място, където животът не спира да си отдъхне, а непрестанно се движи, танцува, пее и блести. Каква ли история ще бъде разказана тази вечер в Bee Bob cafe? Наближава часът за старт на събитието и писателят Светлозар Желев се настанява на сцената. На масичката отпред стои книгата му “За бавното живеене и насладата от живота”, а до него – скъп приятел и познавач на киноизкуството, Веселин Савов, който по-късно ще ни разказва сладки истории от детството си и красиви спомени със съпругата си Джули. Но да се върнем в началото.

Що е бавното за вас? Скорост или нещо по-дълбоко? Какво означава да живеем по този начин – с това ни запознава Светлозар Желев в тази тиха есенна вечер.

Всъщност, бавното не е само единица за измерване на скоростта, а е начин на съществуване. То, само по себе си, е синоним на хармония, на красота. Бавното означава да живеем тук и сега, да осъзнаваме, че всеки миг е безценен, да живеем с мисълта, че сме на тази Земя, за да обичаме и да бъдем обичани, а не за да работим скучна работа в продължение на 30 години. Бавното не означава скорост. То не значи, че не можем да бъдем енергични, да бъдем активни в много дейности едновременно или да живеем динамично. Но ни напомня, че е добре да знаем, кога е време да спрем за малко. Да излезем от матрицата на времето, да забавим…

Огледайте се в лицата около себе си. Какво виждате? Спокойствие? Хармония? Или може би тревога. Бръчки от стрес, а не от смях. Белези от пропилени дни и бленувани моменти. Тъга по изгубеното. Повечето хора не уважават достатъчно себе си, за да се стремят и да бъдат щастливи всеки ден. А щастието е избор. И на този избор се опитва да ни научи Светлозар Желев чрез своята книга. В нея той ни запознава с широк спектър от гледни точки на свои дългогодишни приятели – писатели като Георги Господинов, оперната певица Александрина Пендачанска, журналистите Иво Иванов и Георги Тошев, моделът Роси Георгиева, създателката на BG-Mamma – Марина Кузманова и много други. Запознавайки ни със съдбите на тези хора, Светлозар има за цел да ни провокира да търсим своя смисъл на съществуване. Всички тези личности, представени в книгата, са постигнали успех. Защото са щастливи. Някои от тях са преживели ситуации, за каквито слушаме по новините, но са излезли от тях с чисто сърце и усмивка на лицето си. Те са осъзнали какво е “бавното”, разбрали са играта, наречена живот, обяснява Желев.

По време на срещата той разказа накратко част от историите, споделени в книгата му. А Веселин Савов ни запознава лично със своята. Почитател на виното и киноизкуството, през целия си живот, той се е занимавал основно с тези две свои страсти. А верен спътник в живота и в кариерата му е била неговата съпруга Джули, за която той признава, че е неговата муза.

В тази красива есенна вечер, сезон, пораждащ понякога тъга, аз гледам в очите на този човек и мога да прочета в тях щастието – те блестят, играят, понякога поглеждат към публиката за одобрение, друг път са уверени, че тя слуша в захлас. Казах си, да, разбирам защо Светлозар Желев е избрал да включи историята му в книгата си. Веселин Савов вече е открил своето “бавно”.

В тази  вечер съм убедена, че много от присъстващите усещат какво означава да живееш чрез философията, описана в книгата на Светлозар Желев. Когато започнем да обръщаме внимание  на малките неща, ще видим колко бързо душата се изпълва с нещо красиво. Да постигнем красотата е лесно. Просто трябва за изчистим погледа си , който е замъглен от всички, заобикалящи ни, неща, споделя писателят.

Щом срещата приключва, аз се престрашавам да отида при Светлозар, за да подпише книгата, която вече съм прочела. Когато чета, обичам да отбелязвам красивите цитати и моменти с цветни листчета. А книгата ми беше изпъстрена с тях, тъй като тя е богатство от подобни изречения. Щом ги вижда, той наистина се трогва. Поглежда ме в очите, а в тях се чете дъга от емоции, но най-вече – благодарност. Благодарност, че някой е вникнал в книгата му, в идеята му, и е решил да я усвои. Позитивната енергия струи от този човек, който при всичкия си дългогодишен опит и кариера, ме гледа с огромни от изненада очи! Ето такъв е писателят Светлозар Желев, създал философията “За бавното живеене и насладата от живота” – скромен, искрен и чист. И дори само от книгата му, в която той споделя личния си опит, можем да почувстваме тази енергия.

Дълго време, докато четях, не разбирах какво означава това “бавно живеене”. Може би, чак когато преполових книгата, започнах да усещам смисъла и дълбочината на тази идея. Да, бавното наистина е синоним на хармония и красота. И то не е обратно на бързото. А всеки, който го е постигнал, е щастлив човек, защото е открил целта в живота и не е спирал да се стреми към нея. И този път наричаме “бавен”.