Страшното е, че българската църква има обреден, не духовен характер, каза актьорът
Влади Въргала бе един от водещите на вчерашното благотворително събитие в подкрепа на мисията на отец Иван. Актьорът бе видимо развълнуван по време на целия бал във Военния клуб, като особени емоции прояви докато гледаше филма „Отец Иван и неговите деца“.
– Как ще коментирате лентата?
– Със зачервени очи щом съм, значи посланието стига до зрителя. Не можеш да останеш равнодушен към тегобата на майки и деца. Няма нищо по-страшно от това мечтите на децата да бъдат сведени до това да има какво да ядат. В 21 век сме. Има повече от всякога удобство и комфорт за живот на най-нормалния човек. И в това време, в което хората най-бързо се предвижват със самолети, летят в космоса с ракети, плават по вода с огромни кораби има една държава, в която децата няма какво да ядат и нямат покрив над главата си. Джеки Стоев направи нещо много важно като направи този филм. Тъй като всеки един, като чуе за отец Иван и Нови Хан, си представя нещо, но не може човек да го проумее, докато не види с очите си за каква нормална човешка трагедия става въпрос.
– Може ли да сравните делата на отец Иван и с тези на Николай Пловдивски?
– Въздържам се от коментар. Не съм фен на пловдивския митрополит. Радвам се, че в момента патриарх на България е човек, който мисля, че е най-добрият избор от възможните. Не бих искал да казвам нищо, защото в България проблемът не е дори в митрополит Николай- той е един от многото такива. Страшното е, че българската църква има обреден характер, няма духовен характер. Когато влезем в църквата, не получаваме онова спокойствие, смирение, което търсим. Там като отидеш, не се докосваш до Бог, а минаваш бариера, трябва да дадеш 20 стотинки, да си купиш една свещ, за да влезеш и чак тогава можеш да си говориш с Господ. Ако попиташ някой от нашите свещеници, не всички, малцина могат да говорят за Бог по ония чист начин, но повечето, за каквото и да било да го питаш, той ще излезе с клишета. Проблемът не е само отец Николай- той е производно на нещата.
– Не са ли шменти капели висшите ни духовници?
– Каквито и да са, те ще си отговарят. Един ден до всеки един ще дойде кръчмарят със сметката и всеки ще си я плати.
– Трябва ли поведението на отец Иван да зарази цяла България?
– Не. Неговото поведение не трябва да се развива. Ние него не можем да оправим, какво остава за другите. Дядо Иван не е добрият пример, който трябва да се следва. Дядо Иван е пример за възхищение и обединение на много хора, които искат да му помогнат. Но трябва да има съвсем друг механизъм, който да работи, когато става дума за оцеляването на хора в неравностойно положение.
– Къде е държавата в този момент?
– Държавата трябва да се насели с хора, засега е само една територия. Територия, в която преобладават тъмните сили.
