Дюлгери замацаха завинаги с шпатули и баданарки шедьовър на Йоан Левиев в Синдикалния
Вече мъртвата творба е символизирала вечност, гневят се художници
Тази стерилност замени…
…тази красота, която трудно се намира дори на снимкиУжас! Дюлгери затриха завинаги уникален стенопис на Йоан Левиев. 20-метровият шедьовър във фоайето на Синдикален дом, който след ремонта ще се казва Дом на културата Борис Христов и който глътна неизброими милиони, вече е едно бяло нищо. Специалисти са категорични, че архитектурната стойност на сградата бе съсипана. А художници са още по-крайни- Домът на културата трябва да се казва Гроб на духа. Тъй като златните строителни работи на гърците от Актор по договор с епохалния кмет Чомаков убиха предумишлено и жестоко една от най-забележителните монументални творби в България.
Излиза, че новата забележителност на сантименталния и вековен Пловдив е кнауф и някакъв гръцки камък!, гневни са приятели на Левиев. А това е поредният тежък епизод от поредицата ни „Изоставените“.
Бялата мазилка върху фантастичния труд на Левиев втрещи ценители и художници. Вече мъртвата творба е символизирала вечност. Каква ирония! Сторена от някой с шпатула и баданарка, следвал заповед на друг, който пък или си е затворил очите, или му е било все тая- важното е да симулираме дейност. Бившият Синдикален дом днес е стерилен и бял като болница и в същото време е черен като гробище за нас, казват колеги по четка на Йони.
Най-тъжното е, че почти е невъзможно да се намерят снимки на творбата на Левиев. Мнозина си спомнят за невероятната топла творба на гения. Жалкото е, че им е останало само това- по памет да описват изрисуваното.
Жорж Трак се опитва да върне лентата, за да изрази с думи 20-метровия шедьовър. Изображение с топли, цветове. Две глави с четири протегнати ръце. Имаше и огън, приличаше на Прометей. Смисълът на разперените длани бе, че посреща и прегръща благо всеки, който влезе. Изключителна творба, без никакви политически намеци, а етикет на времето, разказва Жорж.
В същия момент представителка на строителната фирма „Актор“, която още чопли нещо по Златния „Дом на културата“ , ни се сопва на въпроса „Къде е стенописът на Йоан Левиев?“ с „Моля? Кой е тоя? Излезте!“. Това се случи преди седмица. Нищо не съм виждала. Имахме си проект преди няколко години и в общината го одобриха, каза ни тогава нелюбезната дама.
Днес се опитахме да влезем, за да снимаме „културната“ бяла стена. Но бяхме отпратени от охраната вежливо, въпреки че се намираме на обществено място, позлатено с нашите милиони.
Потърсихме снимки на творбата в държавния архив- нямаше. Пробвахме в народна библиотека Иван Вазов. Когато съобщихме за случилото се, хората там бяха втрещени. Силно притеснени и възмутени, всички прекратиха обедната си почивка и започнаха да ровят и издирват 
Дом на ку……запазени снимки на завета на Йони. С обединени усилия, екипът изкара дори проекта на фоайето и сградата, правен през 1975 година от двамата архитекти П. Цветков и Ж. Стоиков. А снимките сами казват за онова, което Пловдив загуби заради договор, тъмни схеми и един златен ремонт.
За жалост, това е! Стенописът е загубен. Много жалко. Мислихме дали може да се възстанови, но строителите са го замазали завинаги, не крие разочарованието си зам.-кметът Стефан Стоянов.
Кой носи отговорността за безобразието- Чомаков с договора си, строителна фирма Актор или предишните управляващи, които имаха 4 години да контролират ремонта, на този етап не е ясно. Но ние ще се опитаме да разберем. И ще се свържем с роднините на Йоан Левиев, за да разберем как те ще търсят справедливост…
Очаквайте историята около стенописа и реакции по казуса!
