Ева Иванова
Мамо, защо няма тротоар до Морето? Не може ли камилата да идва сутрин да ни взема от бунгалото? Другият плаж не е ли по-хубав?
С тези и още купища подобни досадни въпроси заливах майка ми, докато ме дърпаше нагоре по дюната , която по онова време ми изглеждаше колкото Бунарджика. Почти всяко лято родителите ми водеха мен и сестра ми в Несебър на бунгало в т.нар “старозагорски лагер”, който през последните дни е в центъра на мега скандала в държавата. За да стигнем до Южния плаж, всяка сутрин вървяхме от лагера до морето по половин час. Само по пясък. Пясъкът беше навсякъде- в косата ми, в ушите, в леглото ми. Най-сериозното изпитание беше огромната дюна , която се издигаше на 200 метра от брега. Всъщност гледката към морето, която се разкриваше от върха , спираше дъха дори на мрънкащите като мен сополанковци. Години по-късно , виждайки пясъците на Сахара, си спомних тези дюни. Същите леки вълнички, следите на вятъра. Е, може и да е било заради камилите, които всяко лято бяха основната атракция на плажа. Предполагам , че всеки пети в България от поколенето на 70-те има в албума си черно бяла снимка – увит с бял чаршаф , черни очила , яхнал камила. Тогава обаче , под палещите лъчи на августовското слънце, аз си мечтаех за хубав равен тротоар, по който да стигна до морето, без да затъвам до глезен в горещия като лава пясък. Как можех да предположа, че някой ден китайското проклятие ще ме настигне и детското ми желание ще се сбъдне. Че огромната дюна ще изчезне, а до морето ще има само бетон. Че един от най- красивите плажове на Черноморието ще остане само на черно-белите снимки като фон на ухилено хлапе, покатерило се на камила.
От няколко дни група хора протестират , за да запазят няколко декара пясъци , разорани брутално от багери. Хора с костюми обясняват със сложни термини как всичко си е в реда на нещата , но не е ясно кого точно убеждават- еколозите или себе си. Защото повечето от протестиращите помнят, че само преди 10-15 години там имаше само пясък и бунгала. И въпросът “ Това дюни ли са или не?”, който министър Найденов задава с измъчен хамлетовски вид, е по-скоро риторичен. Дали една територия ще бъде наречена “горски фонд”, “земеделска земя N-та категория” , или “урбанизирана” зависи единствено от рушвета, който някой чиновник е взел. На него естествено не му пука за дюните, защото ще прекарва ваканциите си на някой остров (където има само пясък и бунгала) и няма да му се налага да гледа грозните бетонни чудовища , които никнат по брега. А най-странното е , че мнозина от собствениците на хотели по Черноморието , през юли и август плъзват на юг , а джиповете им влачат каравани към малкото останали незастроени плажове.
Вече имам тротоар до морето. Камила не ми е нужна, защото мога да паркирам почти до чадъра на плажа. На “другия” плаж вълните се разбиват в основата на нов хотел. Леглото ми не е пълно с пясък, защото почти не ходя на плаж. Всичките ми детски желания се сбъднаха. Истинско проклятие!
