Как пловдивските духовници подадоха ръка, почитайки Св. Николай
Без коментарПомогнете, помогнете хора. Някоя стотинка дайте, хора! Не мога да работя, никой не ме иска сакат на работа. Не съм виновен, че съм тук. Нямам избор! Стенанието е на мъж без две ръце, просещ милостиня. Освен за храна, той моли и е принуден да се унижава за операция в Германия и поставяне на изкуствени протези. Избутал е вехта картонена кутийка край храм „Св. Богородица“, на метър от луксозно Ауди А8. Надява се, че човекът, който се вози в такава лимузина, би следвало да му хвърли някой петак. Да отвори 
В очакване на милостиня край владишкото Аудисърцето и портфейла си на днешния Никулден. Завалията е по тениска в ледения декемврийски ден. Но не усеща студ- мизерията отдавна е надделяла над нормалното физическото усещане.
В следващия момент нелюбезно го избутват в страни, за да не застава на пътя именно на този, от който се надява на милостиня. Обидно го тласкат мъже в черни раса. А той не може да реагира на нагло усмихнатите си сатрапи- няма ръце, които до използва. Нито да избута нахалниците, нито да протегне за прегръдка.
В следващия миг, златен около клетника преминава собственикът на Аудито- Николай Пловдивски. Без дори да му хвърли поглед. Владиката се обръща едва когато разгонват друг около черквата- Стефчо Автографа. Кутията на сакатия е сритана в страни, за да не пречи на преминаващите духовници. Празничен камбанен звън. Лек хрип на разочарование от изкривената в тъжна гримаса уста на просяка. И въздишка на облекчение от неколцина, които са успели да го побутнат в страни, за да не разваля блясъка на църковния празник. Така днес пловдивската църква почете Св. Николай.
Златото на попските одежди не успя да размие сивотата. Не успя да заслепи премрежените от празни стомаси погледи на петдесетината, дошли да се заситят с рибена чорба за празника. След службата си в „Св. Богородица“ бляскавият митрополит освети двата казана супа. Хората обаче не слушаха словата му, нито гледаха короната му. Зяпаха съдържанието в съдовете. А край тях, хора в скъпи костюми и кожени палта се редяха, за да връчват букети на шефа на най-голямата епархия. Който след като освети курбана, премина обвит в злато 
на няколко метра от очакващия поглед на човека без две ръце, чийто белег пулсираше на лицето. Който, избутан в страни, промени изражението си. Самосъжалението се превърна в съжаление в очите му. Към всичко това, което се случи. Което няма нужда от повече коментари. Снимките ни само говорят за себе си!
