В Пловдив презумпцията за невиновност не съществува, смята адвокатът
Михаил Екимджиев застана пред Под тепето за едно интервю, в което прави изключителен анализ на събитията в съдебната ни система и изборът на главен прокурор. С именития адвокат разговаря Иво Дернев.
-Какъв най-сбит анализ бихте направили на събитията от последните дни в съдебната ни система и в шумния избор на главен прокурор? За първи обвинител изплуваха две номинации в последната минута, а това изглеждаше някак наредено на фона на фаворита за поста г-н Цацаров.
– Сбъдва се онова китайско пожелание да живеем в интересни времена. То е по-скоро проклятие, но не ни липсват събития. Интересни събития. Като казуса Венета Марковска. Начините на разрешаването му бяха безпрецедентни. Така че, не могат да се оценят еднозначно събитията в съдебната система и това, което се случи в Конституционния съд.
Но първо за Конституционния съд. Действията на Росен Плевнелиев бяха на ръба на конституцията. В една нормална ситуация те биха били укорими, защото , спирайки по този начин Венета Марковска, той бламира избора на Народното събрание. България е парламентарна република, от тази гледна точка може да се твърди, че има известно присвояване на власт, от страна на президента, спрямо парламента, който в най-голяма степен въплъщава волята на суверена. Но казах в началото, че това би било вярно в една нормална ситуация. Подчертавам, че ситуацията не беше нормална. А ненормалните ситуации предполагат извънредни, ненормални, нетрадиционни решения. Тоест, стъпвайки на ръба на конституцията, президентът Плевнелиев предотврати една откровена гавра с конституцията и с държавността на България. Защото по един формално процедурно издържан начин, щеше да се стигне до погазване на основни принципи на конституцията. Например, че конституционните съдии трябва да притежават високи професионални и морални качества. Никой при избора на Венета Марковска не постави на обсъждане нейните професионални и морални качества. Тоест, те казаха : Вярвайте, щом ние сме избрали една такава групичка по интереси, по-скоро значителна група по интереси, защото тя бе избрана с най-много гласове от Народното събрание. После всички отказаха да обяснят на гражданите с какво Венета Марковска е заслужила тяхното, това значи и нашето, доверие, за да бъде там. На неудобните въпроси, поставени от страна на гражданското общество, тя започна да дава едни нелепи и лъжливи обяснения, с които показа тотален морален и интелектуален разпад. А оттам вече следва очевидна невъзможност да отговаря на изключително високите изисквания за заемане на длъжността „конституционен съдя“. Тоест, ако президентът не беше направил това в последния момент, ако не беше поел отговорността да поиска отстраняването с това радикално, извънредно действие, ние щяхме да търпим в продължение на 9 години гаврата тази женица Венета Марковска да бъде на най-високото място. Това е един изключително важен държавен пост, който решава дали законите съответстват на конституцията . Тоест Конституционният съд е коректив на Народното събрание, при положение, че Народното събрание изразява върховенството на народа. В този случай от една страна се случи нещо лошо, защото за пореден път почти бяхме на път да бъдем жертвани в името на някакви задкулисни схеми с назначаването, казвам назначаването, защото реално назначават с избора си Венета Марковска. От друга страна има и нещо добро- видя се, че макар и при пожар, както в последно време държавата ни действа основно, силово и в последния момент, механизмите на правовата държава свързани с разделението на властите, с този основен принцип „Власт- власт възспира“, могат и да бъдат задействани. Да, не по най-чистия начин, не по най-джентълменския начин, защото при цялото си отношение към Венета Марковска в края чисто човешки я съжалих, но тя сама се постави в тая нелепа и неподходяща ситуация.
Дай Боже по-рядко да се случва, но видях, че все пак изход има, че макар и по странен начин машинарията на държавата може да се сработва под натиск от една страна от Европейската комисия и на второ място- от гражданското общество. Много рядко гражданското общество е било толкова монолитно, категорично в мнението си, че даден представител на държавните институции е неподходящ. Примери има много. Аз ги наричам тайфуни с нежни имена, Румяна Желева, двете Калинки. От гледна точка вече на управляващите Бойко Борисов успя в последния момент, използвайки Плевнелиев като резервен вратар, да спаси един изключително тежък автогол, който щеше много силно да разтресе рейтинга и комфорта на управляващите. Така че, Слава Богу, тази криза изглежда вече овладяна. Но точно като минимизиране на щетите, а не като нещо свързано с нормално функциониране на държавните органи, с тяхното взаимодействие. Нещо, което да е предвидимо, да е ясно. Имаше един сблъсък на задкулисието с вече формалните процедури на правовата държава. Слава Богу, в края на краищата, като че ли се получи един пробив в досегашната практика, която беше: „Ние ще си направим каквото искаме, въпреки вашето нежелание, въпреки процедурите, въпреки всичко. Щом сме решили, нашите далавери са по-важни от обществения интерес отколкото вашите права.“
– И сега вървят вторичните трусове…
Да. Формално процедурата по планирания избор на Венета Марковска и предстоящия избор на главен прокурор нямат нищо общо. Само че общото се оказа контекстът. Ангажираха се с категорични мнения и президентът, и премиерът, че те няма да застанат зад кандидат, за когото има и най-малки съмнения в неговата морална или професионална репутация. Сетне излезе някъде в медиите информация, поставяща сериозна сянка на съмнение в почтеността на Сотир Цацаров, свързана с някакви имоти, за които е вписана фиктивна цена, очевидно, за да се избегне плащане на дължимите данъци и такси. Защото при една сделка, ако е записана реалната цена- 120 хиляди лева, трябва да се платят може би 4 хиляди лева местни данъци и такси. При сключване на сделката, ако се пише хиляда лева, ще бъде платено 120 пъти по-малко. Да, но това не пречи, очевидно, след това Цацарови да претендират от своята продавачка не 1000 лева, колкото е отразено в нотариалния акт, а 120 хил. лева като действителна цена. Всички юристи знаят, че в България масово се практикува това- когато се сключват сделки, държавата да бъде мамена. Като сделките се сключват на данъчна оценка, за да се платят възможно най- ниски данъци. Само че това, че е масово, не го прави по-малко морално укоримо. Това заобикаляне на закона или друга форма на гражданската измама да го направи някоя лелка от село, каквато е продавачката, е едно. Друго е това да го направят нотариуси и председател на Окръжен съд. Защото по дефиниция нотариалната форма, нотариалните актове затова са измислени в историята на правото- за да отразят вярно и точно волеизявленията на страните. Самият факт, че ти отиваш пред нотариус и се подписваш пред един нотариален акт с невярно съдържание… Ок, може да не е престъпление, но е сериозен проблем с морала с почтеността и с гражданската страна на този казус. Не бих твърдял толкова категорично, че се касае за измама или престъпление. Но се касае за сериозна сянка върху морала на тези хора, които са склонни да сключват такива сделки.
Хората, от които зависи изборът държат на същия морален стандарт, зад който застанаха при казуса Марковска , би трябвало по същия начин да вземат страна срещу избора на г-н Цацаров.
– Мислите ли че това може да се случи? А и самият факт, че евентуалният бъдещ Главен прокурор се оплака, че е измамен в тази ситуация не е ли смущаващ- все пак утре нашите права ще зависят от него?
-Случва се. Всеки човек може да попадне в нелепа ситуация. Няма човек, който във всички ситуации да излиза винаги силен. Винаги да реагира по най-добрия начин. Той може да бъде измамен, не е изключено. Обаче нещо друго нелепо се случи. Обяснението, което се даде на въпроса „Защо е вписана тази фиктивна цена?“. Той каза: „Ами така настояваше продавачката“. Ами, по същата логика някой подсъдим примерно за трафик на наркотици, може да каже пред него: „Ами нас на улицата ни срещна дилърът и ни предложи да купим наркотици или незаконно оръжие“. Това ще бъде ли унивиняващо или смекчаващо отговорността обстоятелство? Именно те, като юристи, като публични личности, трябва да настояват за спазването на правилата. До тук аз виждам една връзка с казуса Марковска- демонстрирането на този сбъркан манталитет, че те- съдиите, са хора, които прилагат законите и правилата спрямо другите, но те не се отнасят за тях самите. Значи, ако подобен казус попадне при г-н Цацаров, той няма да отсъди в полза на хората, които са сключили тази фиктивна сделка, но когато той и хора от семейството му са я направили, казваме: „Ние просто го направихме, защото тя ми предложи такава цена или защото тя настояваше на тази цена“.
Според мен, по-важни са другите проблеми. Проблемите, че г-н Цацаров ръководеше наказателните състави на пловдивския окръжен съд като една мини прокуратура. Той периодично си правеше съвместни съвещания, в които участва шефът на окръжна прокуратура или апелативната прокуратура и директорът на полицията. И на тези срещи се избистря общата наказателна политика на институциите. Това е тотално противоконституционен и сбъркан модел от един съдия. Това означава, че той е вече отвъд ръба на конституцията, защото ролята на съдията е да бъде арбитър. Той няма работа с досъдебното производство, защото той трябва да бъде еднакво отдалечен както от тях, така и от обвиняемите, които се изправят пред него, за да бъде обективен. Затова аз казвам, че това е един подход, който повече би бил подходящ за ръководител на прокуратура, отколкото за ръководител на съд. Вероятно г-н Цацаров е тренирал на сухо за очакваната роля на главен прокурор, но това става за сметка на обезличаването на наказателните състави на втория по значимост съд в България, какъвто е пловдивският окръжен съд. Аз съм склонен да приема неговите твърдения, че не е оказвал пряк натиск на нито един съдия. Не е казвал „Този е за задържане, този е за осъждане.“, нямам доказателства, не мога да го твърдя. Но, представете си, че сте един начинаещ съдия или младши съдия. Вие знаете, че вашият шеф, дългогодишен съдия, с утвърдена репутация, от който зависи вашето кариерно развитие и израстване, се среща през седмица-две с шефовете на полицията и прокуратурата и си говорят как заедно ще громят престъпността. Освен това на организационни срещи това се афишира като една добра практика. Хвалим се с висок процент на осъдителни присъди. Оттук този млад съдия е подложен на натиска да постъпва така, каквито са очакванията към него. Тоест, освен със закона и вътрешното си убеждение, той да се съобрази с тази наказателна политика. Ами, аз съм чувал съвсем откровено казани реплики, без чувство, че има нещо нередно в това млади съдии да казват: „Е, какво? Вярно, че няма достатъчно доказателства, но ако не го задържим под стража и не го осъдим, това означава да бламираме работата на цялата пирамида под нас- на прокурори, следователи, на колегите от прокуратурата, съда и полицията“. Това не са разсъждения на съдии в истинския смисъл на думата. Това е една формирана субкултура. Точно в резултат на тази , в кавички, наказателна политика, с която толкова много се гордее председателят на окръжния съд. И естественият резултат от тази наказателна политика, от този начин на мислене, който битува и се налага в съда, е изключително висок брой осъдителни решения на съда в Страсбург.
Държа да припомня случая Максим Савов. Първо, когато беше изправен пред районен съд за определяне на мярката за неотклонение, съвсем резонно, поради липсата на категорични доказателства и заради добрите му характеристични данни, бе пуснат под гаранция. Но прокуратурата протестира. Делото отива в окръжен съд и попада на състав, в който е г-н Цацаров. Този състав го задържа. Следващите съдебни състави, които гледат мярката на Савов в следващите 5 месеца, не смеят да променят мярката и това момче абсолютно невинно е в ареста 5 месеца, въпреки че обвинението буквално се стапяше като мартенски сняг.
– Какво излиза? Че в една такава ситуация, ако обвиняемият няма механизма да потърси човек като вас или да се обърне към медиите, той реално няма шанс…
– Не мога да знам, но делото Максим Савов беше емблема как едно абсолютно невинно момче, която невинност можеше да бъде установена буквално за няколко дни, можеше и до днес да е в затвора. Това можеше да стане чрез една съпоставка на видеозаписите, защото там имаше и действителния престъпник, който е нападнал и обрал магазина. Година и два месеца след началото се видя, че действителният извършител на обира е 12 сантиметра по-висок. Нищо общо с Максим- друга стойка дори. И това е заключение на института по криминология към МВР . От първия момент ние искаме тази експертиза, но и прокуратурата и съдът казват – няма. „Имаме обвиняем, имаме задържан“. Това са девиациите на този тип престараване и наказателен укор. Да, вероятно наказателните състави на пловдивския окръжен съд, ръководени от г-н Цацаров, ще имат най-добри статистики с най-висок процент осъдителни дела, но косвените жертви просто ще тежат непрекъснато и това няма как да се забрави, защото няма безплатен обяд. Не може да държиш да се покажеш колко си изпълнителен пред представителите на МВР и прокуратурата и в същото време да твърдиш, че си един безпристрастен съдия. Съдийската работа куца, когато има стремеж за показност и афиширане на добри статистики с успеваемост. И когато критериите за успеваемост са осъдителните присъди.
– Според вас можеше ли в момента Максим да е в затвора ако половинката му не беше вдигнала патардия до космоса?
– Точно в резултат на обществения натиск, съдът стана по- склонен да допуска нашите доказателствени искания. Но спокойно, случвало се е това по други дела. Ако тази експертиза и съпоставка беше отказана и от апелативния съд и от окръжния съд, Максим просто отиваше в затвора. Въпреки че имаше и други доказателства- ние докарахме 5-6 свидетели. „Аааа, не! Те са му приятели“, казваше обвинението и ги елиминираше. И цялата обвинителна теза, 5 месеца задържане и на косъм от осъждане, се гради на едно опорочено разпознаване на една жена. Съжалявам, че тази жена е била подложена на такъв шок. Нормално е всеки човек да се уплаши от такъв тип нападение с нож, но точно тези обстоятелства трябваше да се вземат под внимание от прокуратурата. Остър, изключително тежък посттравматичен стрес, съчетан с 4 диоптъра късогледство и само нейните показания…
Тя го била разпознала. Ок, случват се грешки. Нека да го задържат, първоначално има някакво разпознаване. Да го държат два-три дни, две-три седмици. Но до втората, третата седмица, първо да разпитат свидетелите, а не да ги елиминират и да направят тази експертиза със съпоставката на видеото. Това можеше да стане за две седмици, а не за година и два месеца
– А презумпцията за невиновност?
– Влизаме в дълбоки води. Изкушавам се да кажа, че в българския съд и особено в наказателния съд в Пловдив презумпцията на невиновност не съществува. Напротив, съществува презумпцията за виновност. Щом колегите са те задържали, съставили са документ и са те обвинили, значи има защо. Това са изрази, които ги цитирам и съм ги чувал от съдии. Изхожда се от тази презумпция и ти трябва да представиш максимално категорично доказателство, като понякога ти се пречи и не ти се дава възможност да го направиш, за да докажеш, че не си магаре, че не си виновен. Това са реалностите на 90 % от наказателните дела тук.
