Избраният за служебен премиер временно ще прекъсва правомощията си от досегашния си пост, докато изпълнява длъжността на министър-председател, пише Mediapool.
Това решиха депутатите, които приеха на второ четене спешния законопроект, който има за цел да реши проблема около несъвместимостта на служебния премиер, създаден след приемането на конституционните промени от края на миналата година.
Час преди извънредното пленарно заседание се проведе и заседание на правната комисия.
Първоначално проектът предвиждаше хората от списъка с потенциални служебни премиери да излизат в неплатен отпуск, ако оглавят кабинета, а след края на служебното правителство да се връщат на предишния си пост. Между двете четения обаче председателят на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ предложи друг подход за решаването на проблема – вместо в отпуск, временно да се прекъсват правомощията на избрания за служебен премиер за поста, който е заемал преди това. Промяната беше подкрепена от ресорната комисия.
„Така направеното предложение е много по-разумно. Смятам, че ще уредим възможността да нямат проблем. И да изпълняват длъжността министър-председател спокойно“, каза Александрова по повод приетото от комисията предложение.
Промяната не е изненадваща на фона на това, че чл. 113 от конституцията гласи, че „Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител“, а чл.68 – че „Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител„. Ако беше останал текстът с неплатения отпуск, то тогава тези изисквания нямаше да бъдат спазени.
Къде беше проблемът
Приетите през декември 2023 година промени в конституцията създадоха нов ред за избор на служебен министър-председател и според него президентът не избира сам кого да назначи на поста, а е задължен да избира измежду хора на конкретни държавни длъжности и те са „председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник“. Шефът на Сметната палата Димитър Главчев вече прие да стане служебен премиер и търси министри.
Основният закон обаче не предвижда какво става, когато някой от списъка бъде избран за премиер – трябва ли да подаде оставка, ще излиза в отпуск или досегашните му правомощия се замразяват и ще може да се върне на поста. В основния закон това е уредено за депутатите, които стават министри: „Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър“. Но в конституцията яснота няма за БНБ, Сметната палата или омбудсмана. Това наложи и приетите в петък законови поправки.
Как се стигна до списъка с потенциални служебни премиери
„Позицията на ПП-ДБ беше ясна – ние предложихме модел, в който редовното правителство продължава да действа като служебно. След консултации с ръководствата на ГЕРБ и ДПС се стигна до другия възможен модел. Този модел е по-сложен за прилагане, защото се изискват повече действия, но той има своите предимства. Това не е нещо, от което ние да се разграничаваме и да търсим начин да го описваме като нещо негативно“, каза пред журналисти съпредседателят на ДБ Христо Иванов по повод текстовете в конституцията и подчерта, че е било предвидено да се създаде закон за служебното правителство, но заради пращането на страната на предсрочни избори няма време да бъде довършен.
Другият съпредседател на ДБ Атанас Атанасов каза, че когато е избиран кръгът от имена за потенциални служебни премиери стремежът е бил да са длъжностни лица, които се избират от Народното събрание и са записани в конституцията.
Иванов припомни, че работата по промените в основния закон в края на миналата година е била на парламентарната конституционна комисия, която работи по конкретните текстове.
„На всеки един етап е имало преговори и са правени компромиси, защото това беше сложно мнозинство. Идеята, че един човек е казал, а всички останали са се наредили като овчици и са гласували, е унизителна за всички и за Народното събрание“, добави Иванов.
По думите му трябва да се спре със спекулациите по тези теми и да си зададем въпроса защо трябваше да бъде изпратена България на тези избори.
„Няма нито един политически аргумент за това в момента. Те не могат да обяснят с кого ще управляват, с кого ще говорят. Ние не сме спирали да говорим с никой, това е основно правило при нас, въпросът е за какво говорим. Говорим за ясни приоритети, които бяха формулирани в меморандума, който ние обявихме и който беше проблемът, защото очевидно не може да бъде преглътнат“, допълни Христо Иванов.
По-рано на въпрос кой е предложил списъка с потенциални премиери санкционираният по глобалния закон „Магнитски“ шеф на ДПС Делян Пеевски каза: „Вие виждате подписите, на Христо Иванов и компания“.
„За Конституцията през тези месеци винаги сте чували, че подкрепям Христо Иванов и неговите предложения. Аз дори не съм участвал в разговорите, свързани с Конституцията, защото това е нещо, което се преподава в университета, учи се доста години, а имаме и доста добри конституционалисти, които биха дали своята оценка и с които се съобразяваме. Не виждам нещо, за което Христо Иванов да е виновен, за да понася отговорност. Сега се доизчиства тази част, в която не е уредено дали шефът на БНБ и заместниците му, на Сметната палата, омбудсманът, ако станат служебни премиери им се пази мястото и дали това е в съответствие със заеманата им длъжност. Това се променя днес, което не виждам да е някакъв проблем“, посочи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
„Няма как да казваш „не знаех какво пише в Конституцията“. Ти си най-голямата политическа партия в парламента, казваш на своите депутати – гласувайте. Време е хората да се поемат отговорността, а не да се казва: „аз не знам кой преговаря с другия отбор“, „четирите дами преговаряха“, „не знам кой е Калин Стоянов“, каза съпредседателят на ПП Кирил Петков по повод думите на Борисов.
Предложеното решение
Поправките, с които се цели да се излезе от този казус, бяха внесени миналия петък като изменения в закона за БНБ.
В него е записано, че „управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността и“. С поправките изрично се записва, че това не важи, когато той или някой от заместниците му е избран за служебен премиер.
Окончатлено беше прието избраният за премиер временно да е с прекратени правомощия на поста, който е заелам преди да стане служебен премиер. След като премиерският мандат приключи, вече бившият служебен премиер ще се връща на предишната си позиция.
През преходни и заключителни разпоредби на законопроекта се правят аналогични промени за омбудсмана и заместника му, както и за шефа на Сметната палата и неговите заместници.
Така би трябвало Главчев временно ще спре да бъде председател на Сметната палата, докато е служебен премиер. След като спре да заема поста, ще се върне в Слетната палата.
Не е ясно обаче дали поправките решават несъвместимостта на управителя и подуправителите на БНБ.
Още миналата седмица управителят на централната банка Димитър Радев обяви, че идеята някой от БНБ да стане служебен премиер е в колизия и с европейското законодателство.
„Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в Договора за функционирането на ЕС, протоколите към него, устава на Европейската централна банка, устава на европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности“, обясни той и допълни, че това до голяма степен се отнася и за неговите заместници.
