Наясно съм как ще се развие животът ми оттук нататък, каза в първите си минути на свобода за Под тепето Ангел Личканов
В първите си минути на свобода Ангел Личканов даде кратко интервю за екип на Под тепето, който единствен снима излизането му от затворническото общежитие в Смолян.
– Какво ще е първото нещо, което ще направиш на свобода?
– Ще се видя със семейството си. Много съм се затъжил за всички. Много време ме нямаше, много мигове пропуснах! Трябва да наваксам.
– Колко време точно?
– Шест години и девет месеца. Много време. Страшно много време. Време, в което си направих пълна равносметка. Мисля, че съм абсолютно наясно как ще се развие оттук нататък животът ми. Предстоят ми много трудности, естествено. Все пак толкова години ме няма. Но аз съм борбен човек. Ще се справя.
– А за мястото, от което току що излезе. Какви спомени ще запазиш от затвора?
– Затворът е… Тежко е за всеки. Който не е изгубил свободата си, той не знае за какво става въпрос. Не е никак приятно място. Важното е, че всичко свърши. Напуснах това място.
– Какво изгуби в този период от близо седем години?
– Страшно много неща изгубих. Първо- изгубих много близки. Приятели и познати, които ги няма вече на този свят. А аз не успях да ги изпратя дори в последния им път. Това много ме тормози.
– Но много приятели те чакат тук, пред вратите на затвора?
– Истина е. Имам много приятели. Виждате за какво става въпрос. Радвам се, че тези хора съхраниха чувствата си към мен, въпреки, че решетките ни разделиха толкова дълго време. Казват, че в такива периоди човек осъзнава дали има приятели. Това, което виждам тук обаче ме обнадеждава. И това, което ми предстои да видя. Знам още колко много приятели ме чакат. Това ме радва, защото без близки хора човек не е за никъде. Аз ги имам в изобилие. Благодаря им за което.
– А врагове имаш ли?
– Предполагам, че и те са в изобилие.
– Те чакат ли те?
– Ами то си е техен проблем. Аз не чакам никой. Не искам да се занимавам с никой. Просто нека никой да не се страхува от мен.
