Европейската комисия (ЕК) продължава да очаква от България присъди за корупция по високите етажи на властта
Третия годишен доклад на ЕК за върховенството на правото в Европейския съюз бе огласен в сряда. За пръв път в него са включени и конкретни препоръки към страните членки. В първото му издание фигурираха само констатации за проблеми, свързани със съдебната система, борбата с корупцията, медийната свобода, както и с взаимодействието и взаимния контрол между институциите.
За разлика от стария механизъм за наблюдение и оценка, който действа по отношение на новите членки България и Румъния от 2007 г. насам, този за върховенството на правото обвързва достъпа до европейските фондове със спазването на демократичните принципи в ЕС.
Препоръките
По отношение на България ЕК отправя шест конкретни препоръки, предаде БТА. Брюксел очаква Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество (КПКОНПИ) да предприеме „последователни действия“ за постигане на окончателни присъди срещу корумпирани представители на високите етажи на властта.
Докладът препоръчва и избягване на утвърдилата се през последните години в България практика за командироване на съдии в по-горни инстанции, вместо те да бъдат повишавани чрез конкурси, организирани от ВСС. По този повод ЕК отбелязва с притеснение, че „на практика през последните четири години е проведен само един конкурс за повишаване на съдии“.
Сред останалите препоръки попада и изработването на законодателни промени, които да подобрят работата на Инспектората към ВСС (ИВСС), спрямо който се подчертава, че „остават опасенията за политическо влияние“ в неговата дейност. Този орган отговаря за проверките на дейността на магистратите, включително и за конфликт на интереси, както и за предлагането на дисциплинарни производства срещу тях.
ЕК подчертава, че опасенията, свързани с работата на ИВСС, „се засилват от факта, че Инспекторатът все още работи с изтекъл мандат“. Мандатът на настоящия му състав изтече през април 2020 г., но така и не беше избран нов заради невъзможността на парламента да събере необходимото по закон мнозинство от 160 гласа за избор на членовете му.
Еврокомисията очаква също България да приложи ефективни мерки за почтеност на бюджетните служители, особено по отношение на полицията и правораздаването. Тя препоръчва още повишаване на прозрачността при държавната реклама, особено когато договорите са сключени чрез последници.
Безконтролността на главния прокурор
Докладът подробно изброява мерките, с които се е ангажирало правителството в оставка по линия на Плана за възстановяване, чието изпълнение обаче е поставено под съмнение заради падането на кабинета на Кирил Петков и вероятността от насрочване на извънредни парламентарни избори през есента.
ЕК припомня, че България трябва да въведе ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, както и гаранции за неговата отчетност. Този проблем многократно е посочван както от органите на ЕС и Съвета на Европа през последните на 10 години, но така и не намира своето решение.
„Както беше посочено в предишни доклади, комбинацията от правомощията, притежавани от главния прокурор и неговата/нейната позиция във Висшия съдебен съвет, води до значително влияние в рамките на прокуратурата, както и потенциално във Висшия съдебен съвет и в рамките на магистратурата“, отбелязва Брюксел за пореден път.
Формирането на ВСС
По този повод в доклада се посочва, че българското правителство се е ангажирало с прокараване на законодателни промени, които да премахнат възможността прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на ВСС от парламентарната квота.
ЕК и Съветът на Европа неведнъж са повтаряли, че България продължава да не изпълнява изискването кадровите въпроси, които засягат съдиите, да бъдат решавани от мнозинство в съвета, доминирано от съдии, които са избирани от свои колеги.
„Ситуацията, посочена в докладите за върховенството на закона за 2020 г. и 2021 г., при която съдиите, избрани от колегите си, не формират мнозинство във ВСС, остава непроменена“, се казва в доклада.
В него се подчертава, че Брюксел очаква България да въведе съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува разследвания. Липсата на възможност за проверка на мотивите, с които обвинителите отказват да водят досъдебни производства, е определена като „отдавнашен проблем“ в страната.
Командироването на съдии
„Липсата на редовни конкурси за повишаване на магистратите, съчетана с широкото използване на командироване, продължават да пораждат сериозни опасения“, подчертават европейските експерти.
Те припомнят, че „европейските стандарти подчертават, че повишенията трябва да се основават на заслуги, а командированията трябва да се извършват със съгласие [на магистрата], временно и само при изключителни обстоятелства“, докато в България това се е превърнало в обичайна практика заради липсата на редовни конкурси.
Според ЕК тази тенденция може да доведе до „отрицателно въздействие върху командированите магистрати, ако те са изправени пред риск от прекратяване на командироването против тяхната воля“.
„Това увеличава правомощията на административните ръководители, ако те са компетентни да вземат решения за командироване и тяхното прекратяване, което може да създаде ситуации на зависимост“, посочва Брюксел, добавяйки, че това „рискува да засегне независимостта на съдебната система“.
В документа е отчетено закриването на специализираните съд и прокуратура, както и това, че магистратие в тях ще бъдат преместени в съществуващи структури. Положително е оценена работата на административните съдилища.
ЕК посочва и че все още не са законово уредени дейността на лобистите и защитата на подателите на сигнали за злоупотреби, макар да има намерения в тази посока. Запазват се опасенията от липсата на ясни правила за прозрачност при разпределението на държавните средства за реклама в медиите.
Медийната свобода
Според Еврокомисията все още не са достатъчни действащите правила за прозрачността на медийната собственост. Добавя се, че се наблюдава подобрение в средата за работа на журналистите, но не са отпаднали пречките пред достъпа им до обществена информация и заплахите от дела срещу тях, допълва БТА.
Сред констатациите на европейските експерти са изразени и опасения заради липсата на достатъчни гаранции, които да гарантират пълната независимост на Съвета за електронни медии (СЕМ), който избира генералните директори на обществените медии.
„Процедурата за назначаване на ръководни постове обаче, заедно с финансирането на обществените медии, изглежда не гарантира независимост от правителството или друго политическо влияние“, отбелязва Брюксел.
Като все още съществуващи пречки пред работата на журналистите са посочени затрудненият достъп до публична информация, условията на труд, натискът над регионалните медии, както и увеличаването на делата, по които от журналисти се претендират големи парични обезщетения.
Изтчоник: svobodnaevropa.bg
