Иво Дернев
Има моменти, в които смъртта може да те накара да се почувстваш жив. Жив, както никога. Кръвта във вените ми кипеше до изригване днес на централния площад. Бушуваше от емоция заради единението на хората. Заради ясното и гласно желание за промяна. Заради 8-годишните „лумпени” и 30-годишните им родители. Заради патриотичното, а не ракиено опиянение (защото имаме нужда от патриотизъм, когато умират децата ни, а не от ракия, в която можем да се удавим). Заради бабата, която държеше със сетни сили транспаранта „Справедливост за всички”. Заради младежите на сцената, които искаха закони, равноправие, равногласие. Заради рева на рокерските мотори, които не могат да заглушат рева на хората от Катуница. Заради вика на хората „Алоу, ние сме държавата. А тя къде е?”.
Гневен съм заради определящите се за „царе” мишки, които режат пръстите на правнуците си, за да бъдат сръчни в кражбите. Или пребиват снахите си, защото не са откраднали. Или убиват децата ни, защото защитават живота на приятелите си. Гневен съм на политиците, помилвали тези хора. На корупцията, довела до отлитането на тези два детски духа. Гневен съм на самотата на гнева ми до миналата седмица. Заради прокуратурата, която си бърка в носа, вместо да тикне такива хора в пандела.
Гневен съм, заради хората, с които палех свещ вчера на гробовете на Ангел и Павел. Хора, които не вярват в нищо, освен в сопата си и в силата на тълпата. Гневен съм, че от ярост сме забравили за хората до себе си, само защото са от друг футболен отбор или партия. Гневен съм, че полицаи натръшкват 40-килограмови улични танцьорки на тротоара, вместо да натръшкат виновниците танцьорите за излязат на улицата. Гневен съм, че хора като мен наричат „лумпени”. Е, ние „лумпените”, искаме да живеем в държава, а не в бездържавие. Гневен съм, че холандският журналист, който водихме в Катуница вчера каза „Това тук не е за вярване. Къде са властите?”. И той каза, че е „лумпен”.
Аз съм „лупмен”, така ми викайте. Гордост е за мен и е комплимент!!!
