Макар и десетки години след края на задължителната военна служба в България и затварянето на пекарната, изхранвала пловдивския гарнизон, тя все още не е мъртва.
В нея кипи на тих огън живот. Този на няколко човешки същества и глутница котки, приютени от бездомниците.
Високата метална ограда крие от погледите тихото съществуване на неколцина българи, намерили покрив в „опасните“ постройки. Обикновени хора със своите трудни съдби, които в цялото си нямане имат, колкото за скитащите като тях котки от квартала. Тези мъже и жени спят под прогнилия покрив, но обичат да се хранят навън в красотата на един зелен двор със саморасляци.
Не посмяхме да нарушим уюта на скромното им съществуване, съзерцавахме отстрани как един от обитателите на Фурната решава кръстословица на двора. Зад гърба му стоеше опънат трибагреника – украса, каквато повечето български къщи нямат.
През деня големият портал откъм парка изглежда непробиваем, но с приближаването става ясно, че може да се влезе. Вратата отвътре се заключва със стар механизъм, а на най-близкия прозорец е „захвърлен“ новичък синджир с катинар, който играе ролята на нощна стража.
Какъв е достъпа до импровизиланите жилища, коя е най-хубавата им страна и на какви уникални и стряскащи находки може да се натъкнеш зад оградата – четете в КАПАНА.БГ
