Световният арткритик: Художниците са освободители, но хората не винаги имат желание да бъдат освободени

Според прочутия Кристиан Ноорберген в света в момента властва финансовото изкуство

Големи творци създават катастрофи в големия свят, но това не е негативно

Една истинска картина изисква време, за да стане връзката между нея и наблюдателя, с 2 секунди не става

Един от най-прочутите арткритици на съвремието Кристиан Ноорберген прекара няколко дни в Пловдив. Яркото име в областта на културата гостува на художника Анастас Константинов по празниците с предложение за самостоятелна изложба във Франция. Преподавателят по история на изкуството в Училище за изящни изкуства в Троа и в Университетски Институт Раши и Икар, Париж разкри вижданията си за новите тенденции в изкуството, за масовостта в него, сподели впечатленията си от България пред Под тепето.

Статиите на Кристиан Ноорберген редовно се публикуват в списания като Artension, Azart, Miroir de L’Art.  Написал е редица монографии за Съвременния експресионизъм, Алфред Кубин, Марк Пети , Собочински, Алари и други. Неговите текстове се отнасят както за модерното изкуство (Балтус, Одилон Редон, Гоя, Бейкън), така и за изтъкнати творци на нашето време. Тези различни извори на размисъл го водят до идеята да представя колективни изложби: Мозайки и Шампанско, Алфред Кубин и съвременната картина в абатство Обрив, Карт бланш на Кристиан Ноорбенген в Париж, регулярни изложби в Училището за изящни изкуства в Троа.

За себе си Кристиан Ноорберген казва: Винаги съм бил преподавател и критик на изкуството. Бях преподавател по философия, история на изкуството и психология. Преподавал съм в различни учебни заведения – академии, университети за изящни изкуства, частни школи за изкуство. Но и в затвора, където срещнах най-големия интерес към изкуството. Комисар съм на много художествени изложби, провеждал съм поетични вечери, пиша текстове за живописта и участвам в конференции за изкуството. От 10 години вече не преподавам и се занимавам с основно с изследване на изкуството във всичките му аспекти без икономическото и финансовото му измерение. Пиша за редица списания за изкуство, книги и каталози, даже публикуват мои материали в списание за изкуство в Китай. Пътувам много и често водя разговори с художници пред публика. Обичам да играя футбол.

– Г-н Ноорберген, бихте ли споделили, какви са новите тенденции в изкуството?

– Темата е широкообхватна, но за да бъда достатъчно кратък бих казал, че има две основни нива. Тук игнорирам  художниците-аматьори, за които изкуството е забавление. Но уви съществува т.нар. финансово изкуство, в което се откриват едни и същи автори от Русия, САЩ, Европа и това е едно изфабрикувано, изкуствено изкуство, което съставлява новина №1 в медиите. Това изкуство е изключително формирано медийно навсякъде по света. То смазва другото ниво на изкуство, за което искам да говоря- по-сериозното, по-автентичното, по-истинското. Ето защо мисля, че няма преобладаващо течение. По-скоро става въпрос за отделни художници, които имат свой собствен изказ и които се конфронтират с другите. По моя преценка те са истинските автори на изкуството. За съжаление тези творци са смазани от първата група художници – медийните, за  които говорих. Публиката малко или много е  повлияна от медиите и финансовото изкуство и тя изпитва известни трудности, когато види истинските художници. Още повече, че телевизионните предавания в цял свят почти не обръщат  внимание на Изкуството. Анастас също е част от  истинските художници, онези без граници. Когато организирах една изложба в една добра галерия в Париж, за която поканих и Анастас, включих и художници от Канада, Перу, Белгия и др. държави. Изкуството е безгранично.

Трудно ще видим колективен стил, в смисъл на самостоятелно направление. Всеки голям художник има собствен изказ, той създава своя собствен образ. Той изобретява своя собствен език. Езика на словото  – български, френски, английски е едно, но нито един словесен език не е достатъчен, за да обхване богатството на човешкия дух и поради тази причина художниците измислят друг език. И тъй като това е специфичен език, всеки един художник ни изпраща своите собствени особености в изказа си. Всеки голям художник създава своята неколективност, свой собствен почерк, създава своя собствена особеност. Което е изключително трудно, защото е нужна свобода. Трябва да се мине отвъд загражденията, трябва да се напуснат умствените навици. Например един художник като Анастас разтърсва умствените навици. Той трябва да безпокои, да вълнува. Той не създава, за да ласкае. Той е тук, за да даде достъп до нашия дълбок вътрешен свят. Може би консуматорското общество не издържа на това предизвикателство. Големи художници създават катастрофи в големия свят, но това не е негативно. Една катастрофа на шосето може да остави ранени или убити хора, но една катастрофа в изкуството създава достъп до дълбокия, вътрешния свят, както една земя, която никога няма да бъде зясяга. Това е така, защото има вътрешни ментални пространства, които остават неизползвани – като една изоставена нива. А художникът дава умствен кислород. Художникът ни учи да гледаме по- съвършено друг начин. Това е  трудно, но определено много обогатяващо, защото всеки истински живот е среща.

– Какви са впечатленията Ви от България?

– Искам да кажа, че преди да съм французин съм гражданин на света. Живея в страната на картините. За втори път идвам в България. Бях тук през 2012 г. във връзка с една конференция много за кратко. Но сега, последните два-три дни, успях да отделя време, за да видя Пловдив и околностите му. И на всички места се почувствах у дома.  Когато има нещо силно и толкова красиво се чувствам у дома.  Общо взето имам чувството, че българите отделят време да живеят и  времето за срещи е по-важно за разлика от хората в Западна Европа. Вчера видях силни места – Тракийски храм, Стария Пловдив, един манастир. Това са места на човечеството. Всъщност аз живея единствено само заради такива места.

– Мислите ли, че западният свят преоткрива източноевропейските страни?

– Глобално да. Ние живеем в свят, в който врати и прозорци се отварят и разстоянията се смаляват. Мисля, че присъстваме най-накрая в края на национализма и по дискретен начин се отваряме към всички културни пространства. Образът на света се среща навсякъде. Ката приливът на вълните. Те са хоризонтални и повърхностни образи, затова имаме нужда от вертикални образи. Образа на изкуството създава  вертикалните образи, те се докосват, и не само, до менталната повърхност. Планетата става толкова малка и проблемите на човечеството малко или много са еднакви навсякъде. Както в България, така и във Франция. Фактът, че Анастас беше поканен да представи картините си във Франция е важна символика. Аз организирах една изложба за която поканих художник от Казахстан и Африка. Това са художници, които показват пътя на един свят, където човек може да има достъп дълбоко в своята същност. И ако това е пътят към дълбините на човешката душа, този факт би могъл да премахне много противоречия в света. Никоя идеология не може да нахрани човечеството.

– Смятате ли, че масовата достъпност до музеите, галериите, арт панаирите, стигащо до истерия, са пагубни за духовната връзка с изкуството?

– Има няколко нива на медиатизация. Масовата медиатизация почти не се интересува от изкуство. И хората са малко или повече затворници на масмедийте. И хората остават на повърхността на своята чувствителност. Почти всеки ден изникват панаири на изкуството. В света основните панаири са само 10. Те са най-големите панаири в изкуството, като Базел например. И те се размножават. Това е ново явление с много силна концентрация, защото тези панаири на изкуствата показват един малък кръг от автори, които те смятат за водещи. Този феномен на издигане на звезди става за сметка на галериите. И тези панаири се доближават до явлението, което нарекох финансово изкуство. Има голям брой артисти избрани от жури, но това не става на художествен принцип, а често като обект на финансово промоциране, което не винаги е свързано с качеството на художествената творба. Можем да считаме, че тези светлини на прожекторите върху панаирите оставят останалото в сянка. Другото явление е културното потребление. Стотиците хиляди посетители ще видят една изложба, например на Пикасо. Макар и много на брой, персонално липсва достъп до дълбочината на изкуството. Например в един много известен център на изкуството човек отделя не повече от  2 сек. пред всяка творба за да разгледа всичко. Една истинска картина изисква време, за да стане връзката между нея и наблюдателя. Модерността е поток от образи, образи, образи. Една картина е образ, който казва стоп, спри се. Досегът до дълбочината изисква време. Художникът ни учи да гледаме. Всеки художник трябва да има различна чувствителност, която да представя. Един млад българин, французин или американец възприема по-един и същ начин условността на телевизионните образи. Докато художниците са хора, които ни освобождават от подчинението на масовите образи. Художниците са освободители, но хората не винаги имат желание да бъдат освободени. Всяко съществуване на художника е един остров от позитивизъм. Всеки художник се учи да плува в полето на чувствеността и собствения поглед.

Превод: Емил Захариев

Със съдействието на Галерия Анастас