Крайно време е зависимостите в българската политика да бъдат осветени. Това е първата крачка
Димитър Герганов
Народната памет? Песни, сказания, митове и легенди… Хан Кубрат и снопът с пръчки, Аспарух и копието, което забил и казал – тук ще бъде България. Св. крал/хан Тривелий/Тервел, който спасил Европа от арабите, хан Телериг, който изловил ромейските шпиони с измама, а по-късно избягал в Цариград. Хан Крум, който наредил да изкоренят лозята, но пил вино от черепа на Никифор, цар Симеон, за който няма песни, но разбираме за величието му от хрониките и писмата на неговите врагове. След него държавата ни западнала, но сме дали на света поп Богомил, а той научил Запада на катарската ерес и предизвикал нощни напикавания в римските папи през следващите три века.
Народът помни цар Самуил и ослепените му воини, но някои хора не харесаха очите на паметника му. Асеневци, които по принцип са куманска династия нямат подобен проблем, нито сродните им Шишмановци. Някъде помежду тях „селският цар” Ивайло изпадна забвение, а не бива – някога партийните историци ни пробутваха, че той е повел първото антифеодално въстание в света! В преданията е останал и Марко Кралевити, нищо, че е бил едновременно османски васал и с един удар на чутовния си меч е освобождавал по три синджира роби. После идват вековете на войводите… Народът помни. Вечна е народната памет…
И що стана в наши дни? Сараите се разсмърдяха и всинца заедно изглупяхме или това е естественото ни състояние? Доган – патриот! Местан – евроатлантик! Фарс с привкус на трагикомедия. Единият бил герой, а другият предател. Русия срещу Турция! Дървен философ срещу екзактен филолог. Как ехото заглъхва погълнато от морфичния резонанс. А къде е България в целия пасианс с миризма на препържено олио? Крайно време е зависимостите в българската политика да бъдат осветени. Това е първата крачка. Но, как да стане ако продължават, да ни плъзгат по пързалката? Касовите медии ни пробутват мантри, ама това е защото са музикални. Знаете поговорката. Дали пък това не е естествено състояние? Може би напипват пулса народен? Трептенията, вибрациите…
Не съм съгласен. Българските партии имат проблем. Не с финансирането или публичния/европейския си образ – там са перфектни по документи. Имат проблем с гражданите. Прокламираната „стабилност” е чудесно оправдание за модел, който ни обяснява, че това е положението и няма нищо по-добро, на което да се надяваме. Ще „борим” корупцията и периодично ще се „опраскват” някакви каки и митничари. Ще правим електронно правителство и след две петилетки, току-виж във всеки град ще остане по едно чиновническо гише като туристическа атракция. Дори ще можем да гласуваме по интернет. Ще имаме магистрали, че и тунел под Шипка. Някой ден. Като нищо ще си извадим природен газ от Черно море, ще си спретнем хъбове на всяка граница и по тръбите ще топлим, ако не Москва, то поне Киев.
От друга страна не е майтап да те галят трима папи по темето. Миков като няма кой да го заглади и БСП-то удари дъното – превърна се партия на олигархията, която паразитира върху все по-оредяващите си редици от предимно пенсионери. Верни до гроб, ако могат горките да надникнат в главите на лидерите си – сигурно ще ги разкъсат с голи ръце. Там работата е неспасяема.
Всички останали управляват и са в опозиция, когато и както им изнася. За келепира. Повече да се каже за тях не е нужно.
Реформаторите, сал даваха някаква надежда, ама и там се объркаха.
Обръщам се към народната памет. Хан, чутовен юнак, богомил – няма да ни избавят! Народът помни, ама май не когото трябва. Запомнете подофицер Донка Ушлинова – участник във въстание и три войни, кавалер на 4 кръста за Храброст! Запомнете поручик Отон Барбар – поляк обрекъл живота си на България, участник в три войни, кавалер на кръст за Храброст, спасил знамето на дивизията.
А, що ни трябва? – ще скочат мнозина. Необходимо е, мили мои! Ако не го направим ние, няма кой да го свърши вместо нас. Все трябва да има читави хора. Да ги потърсим и да ги подкрепим. Огледайте се около Вас – колегата Ви или съседа. Иначе ще сме „стабилни”… ама, да ви кажа с ръка на сърцето – това въобще не е сигурно! Поне последните 26 години категорично не го доказват.
Хамстерът тича в колелото до края на дните си…
п.п. Щастлива 2016 г. на всички читатели на Под тепето! Бъдете здрави и обичани!