Борбата за първенството в православния свят не е спирала никога и неотдавнашното посещение на Вартоломей у нас следва да се разглежда точно в този контекст
Димитър Герганов
Знае се, че никой не може да ти причини толкова голяма беда, колкото сам си направиш. Българите сме особено добри в това през вековете. Типичен пример е неудобната и премълчавана личност на Евгениус Булгарис познат и като Евгений Булгар. Кой все пак е този човек? Ренесансов философ и заклет хуманист или отродник причинил неизброими страдания на хората от своята кръв? Евгениус се ражда през 1716 г. на Корфу – тогава островът е венециански домейн. Родът на Булгарис е с български корени и може да проследи семейното си дърво още от 14 в. От епирския клон на фамилията произлиза Сотирос Булгарис, който през 1884 г. ще основе в Рим известната и до днес компания за луксозни стоки – „Булгари”. Но това е друга история.
Младият Евгениус завършва престижния университет в Падуа и преди 30-тата си година се изявява като директор на училището в Янина. Още тогава склонността му към модерността и неговата слабост към античните философи ще му създадат врагове сред консервативното духовенство. „Прогресивният” Булгарис заминава за Атон, когато е на 33 г. Може би е намирал символика с Христовата възраст. Там основава прочутата за времето си Атонска академия, която в най-добрите си години има над 200 ученика. Привърженик на западното Просвещение Евгениус наред с класическото образование проповядва идеи, които не се харесват на закостенялото ортодоксално духовенство. Следват обвинения в еретизъм и заплахи за физическа разправа.
Булгарис обаче разполага с могъщ закрилник – вселенския патриарх Кирил V, който парира атаките срещу своето протеже в продължение на 9 г. Академията издига своя престиж до нивото на западен университет, ала ретроградните сили са твърде могъщи и през 1758 г. е закрита и скоро потъва в забрава. Евгениус обаче не остава без работа – патронът му го изтегля в Цариград, където го назначава за ректор на Патриаршеската школа. С какво е толкова ценен Булгарис? Идеите му за възраждане на културата и философията на антична Гърция и възстановяване езика на древните елини, като книжовен език за всички съвременни гърци заслужават адмирации и днес. Тук той успява напълно – езиковите и правописните норми, които установява Академията остават в сила в Гърция до началото на 80-те години на XX век.
Другите му схващания обаче послужили за фундамент на Мегали идеята – за културното превъзходство на гърците и необходимостта от пълно елинизиране на околните "варвари" – разбирай българи, сърби и власи, за щастие ще се провалят. Не е ли ирония на съдбата, че докато Евгениус развива своята Академия, по същото време само на десетина километра един скромен хилендарски монах пише История. Всъщност точно делото на Паисий е щитът, в който ще се строшат мечовете и копията на фанариотите. Нещо повече, съществува хипотеза, че предисловието „О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език…” съвсем не се отнася за българския народ като цяло, а конкретно е адресирано към Евгениус Булгарис.
Междувременно в Цариград ветровете се сменят. Покровителите на Булгарис губят влияние, а на патриаршеския трон сяда Самуил Ханджери, който на днешен език може да бъде определен като ултра хардлайнер. От фанариотски род дал по-късно двама князе на Влахия – негови племенници, същият 6 години по-късно ще издейства от султана закриването на българската Охридска архиепископия основана от император Василий II в далечната 1018 г. Тогава „Българоубиеца” иска само да завладее България, сега вече целта е българите да бъдат превърнати в гърци. Така или иначе Булгарис е неудобен за Ханджери и е принуден да напусне Цариград. Завинаги.
През следващите 10 г. Евгениус ще обиколи цяла Европа, като най-много време ще прекара в Гьотинген, Лайпциг и Берлин. Ще се изправи на диспут срещу Волтер и ще спечели уважението му. Ще бъде добре приет от пруския крал Фридрих Велики – покровителят на масоните. Твърде вероятно е точно той да го препоръчва на руската императрица Екатерина, впрочем също германка. В Русия Евгениус е посрещнат топло и веднага е назначен за главен библиотекар и доверен съветник на Екатерина. Само след 4 г. е ръкоположен за архиепископ на Херсон и Славония и се издига до втори по ранг след патриарха без да му е подчинен. В Петербург неговият „гръцки проект”, с който се насърчават изселванията на българите и въобще на православните християни от Османската империя е посрещнат с възторг, а той вече се подписва като Евгений Булгар. Този план постига частични успехи и стотици хиляди българи ще опитат от „меда и жилото” на руските царе, а по-късно и на болшевиките.
Няколко години по-късно Евгений се връща в столицата и става действителен член на Академията на науките. До смъртта си през 1806 г. е доверен имперски съветник. Погребан е в Невската лавра – чест, която се оказва само на руския елит. През 2006 г. по случай 200 години от смъртта му Московската патриаршия предлага да бъде канонизиран за светец. Вселенската патриаршия посреща тази инициатива хладно и идеята не е осъществена. Всъщност борбата за първенството в православния свят не е спирала никога и неотдавнашното посещение на Вартоломей у нас следва да се разглежда точно в този контекст.
Фамилията Булгарис съществува и до днес на Корфу. Нещо повече, семейството продължава да държи правото да е управител на мощите и храма на Спиридон Чудотворец – най-почитаният светец и покровител на острова.
