Деян Вълчев: Данъците са неизбежни, нали? А правото на глас – май не

Под ножа

Третата жертва на грешката в системата на ГРАО също ще съди държавата

Деян Вълчев е третата жертва на грешката в системата на ГРАО, за която пишем в последните три дни. Той е сред многото граждани, лишени от държавата от право на глас с обяснението „ не отговаряте на условията” заради това, че имат някакви адресни регистрации в чужбина, за които дори не подозират. Пълният абсурд обаче засяга явно много хора, а дали това е случайна грешка или умишлено предизвикан „бъг” в системата- само можем да гадаем.

Ето какво ни разказа поредният ощетен от институциите мъж, който се кани съди държавата заради случая. Отидох да гласувам, където обикновено гласувам за парламентарни избори – в секцията в училище Димитър Матевски в Тракия, в която гласуват жителите на блок 41. Това е  постоянният ми адрес. Там най-неучтиво ми беше обяснено от секретаря на СИК, че нямам право да гласувам за кмет, но мога да гласувам за референдум. На въпроса ми защо съм в забранителния списък за местни избори, госпожата-секретар на СИК ми съобщи, че това не е нейна работа и не може да коментира. Като един типичен закоравял чиновник, тя ми каза, че си има списъци и, ако не съм в тях, нямам право на гласувам. Точка.

След като все пак настоях за поразровим проблема, ме пита дали съм живял в чужбина. Казах й, че това е така, но живея в България последните 7 години и, дори когато живеех извън страната, никога постоянният адрес на личната ми карта не е променян (което може би е нарушение от моя страна, но това е друга тема, за която съм готов да си понеса последствията).

Освен стандартните коментари за потъпкване на най-изконните граждански права, бих искал да обърна внимание на поредните административни парадокси, породени от този казус:

1. Откъде държавата е информирана за това, че съм живял извън страната (може би чрез преброяването)? Как тогава тя не е информирана, че от 7 години живея тук?

2. Щом като нямам право да гласувам, защо тогава държавата и местната администрация не се свенят да събират от мен редица данъци и такси последните 7 години, свързани именно с моето местожителство – данък общ доход, корпоративен данък на фирма, която притежавам и е регистрирана в Пловдив, местни данъци и такси като данък за МПС? На всички документи, свързани с тези данъци, ясно се посочва, че живея в Пловдив.

3. След като се прибрах от чужбина, посетих НАП Пловдив, за да възстановя здравните си осигуровки. Понеже не бях плащал здравни осигуровки в България по време на престоя ми извън страната, ми беше поискано доказателство, че съм живял в чужбина за посочения от мен период- септември 2000г. до януари 2009г. Какво произлиза от това? Че държавата в лицето на НАП има нужда от доказателство, че съм живял извън България, за да ме освободи от здравни осигуровки, но няма нужда от доказателство, за да ме изкара от избирателните списъци? Не е ли това поредната доза административна шизофрения?

4. Кога най-после различните звена на администрацията ще започнат да си "говорят"? Или живея в Пловдив и не плащам данъци в Пловдив и не гласувам, или живея в Пловдив и плащам данъци и гласувам. Но данъците са неизбежни, нали? А правото на глас – май не.

Най-отговорно заявявам, че ще си търся правата по всякакви възможни начини и бих участвал в колективни искове, понеже разбирам, че моят казус не е единствен.

Споделете ни във:

3 коментара за “Деян Вълчев: Данъците са неизбежни, нали? А правото на глас – май не

  1. Стефан, свържете се с редакцията на Под Тепето – при тях има доста подобни сигнали. Те ще ни свържат.

  2. Ето заради такива случаи, които не са изключения, а по-скоро правило, народът е на мнение, че държава няма. В България всяка институция си е отделна държава. Това, че живеем във века на глобалните комуникации, изобщо не вълнува родната бюрокрация. Тя е над законите, над правилата, над господ дори. Но, мисля, че това не е случайно. “Архитектите” на нашата демокрация вероятно са целели точно това!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.