Частници давали къща в Стария град за 2 апартамента, общината отказала

Резервата в трагично състояние, начертаха мерки за спасяването му

Зима в Стария градСтарият град все още има шанс да се опази. Но трябва незабавни действия. Така стартира презентацията си арх. Вили Раева, която представи анализа си за архитектурния резерват и главните улици под тепетата в рамките на конференцията „Археология и градска среда“. Специалистката е категорична, че основен пазител на Стария град трябва да е общината, а проблемите, които трябва да бъдат решени са десетки. Но и мерките, с които това може да стане са начертани. Акцентите, по които трябва да се работи са няколко- общинската собственост, частната собственост и новото строителство в рамките на резервата. Голяма част от сградите се рушат. Част от тях са общинска собственост, част от тях са отдадени на концесия, част от тях са частна собственост.

Арх. Вили Раева описа и онагледи със снимков материал състоянието на къщите, които се намират в най-критично състояние. Както и реставрираните сгради. Пример за добра работа в това отношение е къща Клианти, която обаче още не е реставрирана художествено. Незабавна намеса трябва да има в къща Недкович, която е в изключително тежко състояние. Това прехвърляне на отговорността между община и област не е здравословно за резервата, подчерта арх. Раева. Тя даде и друг пример- Данчовата къща, перфектно реставрирана, но пустееща в момента. От една година там няма никакъв живот. Това не е редно. Както не е редно да се дават много къщи на концесии на един собственик, какъвто е примерът с Гергов. Много от неговите къщи буквално се рушат. Ритуалният дом е направен, без да влиза в концесията и без ремонта да е съгласуван със специалисти от Министерството на културата, както е редно. Каблешковото училище е с проект за реставрация, но чудесната къща на улица „Чомаков“12 я няма. Срутила се е. Както се е случило и с много други сгради в Стария град, отбеляза тъжно Вили Раева и показа снимки с развалини. Нахвърля и проблемите с продадени къщи, които са паметници на културата като Пълдин и Ритора и които на практика са заключени, без туристите де имат шанс за достъп. Алармира и за къщи, които са пред срутване, като една от постройките до Балабановата къща, която може да повлече още две къщи и застрашава здравето на минувачите. В много тежко състояние е още Жълтото училище. Има и такива дребни на глед проблеми, които се превръщат в големи такива заради нехайство. Като Синята къща, която е със скъсани улуци. Водата се стича директно върху сградата и уврежда и мазилката и основите й. Толкова ли е сложно да се поставят едни изхвърлячи, които да отпиват водата, пита арх. Раева.

Бездомници масово живеят из безстопанствените къщи в резервата. Най-голямата разруха е в частната собственост. Хората явно нямат пари да поддържат имотите си. Тук е мястото на общината- да субсидира собственици, като един от начините е ипотека. Мнозина от тях дори са искали от местната администрация да откупи къщите им. Такъв пример има от предния мандат. Хората искали 2 или 3 апартамента за страхотната си къща в резервата, но общината  отказала сделката.

Проблемът с новото строителство- то трябва да се съобразява и да се подчинява на средата, а не да търси изява, както се случва в Стария град. Пример за това е Петър I- недобра имитация на стара къща, при строежа на която дори има унищожена крепостна стена. Добрите примери  за вписване във средата са галерия Филипополис, хотел Хеброс.

Мерките, според арх. Раева и всички присъстващи на конференцията, са няколко. На първо място е сериозният контрол от страна на общината. Важна е постоянната поддръжка на сградния фонд, калдъръма, паважа, огради, подпорни стени. Трябва да се прави ежегоден мониторинг на състоянието на резервата, да се организират срещи със собствениците. Те трябва да се консултират със специалисти при нужда. Един от основните проблеми за решаване според всички е автомобилният достъп, който със сигурност трябва да бъде ограничен. Спусна се предложение резерватът да бъде затворен за МПС-та от 9 до 20ч. всеки ден.