Цапнете Николай през устата – цапвате богохулник!

Любомир Минчев

Политиците носят основната вина за превръщането на Николай в главен лицемер на църквата ни. И не защото го обичат толкова много, а защото, целувайки ръката му пред камерите, те се надяват, че и Господ вижда това.  Така получават онова фалшиво изкупление, което само един фалшив човек може да им даде. А църквата трябва да постъпва по друг начин – когато види подобни хора, да насъсква кучетата срещу тях, да ги гони и от предверието на храма. Но тя подлага ръката си за целувка, тъй като има нужда от тяхното лицемерие, то е жизнено важно за нейната значимост. Така фалшивата църква създаде по свой образ и подобие фалшивия митрополит Николай.
Ако това е текст за онези сляпо вярващи хора, които са готови и задника на Николай да целуват, няма да го започна така. Няма изобщо да го напиша.  Но този смятам, че е за мислещи хора, които могат да се бунтуват, когато  някой се гаври с вярата им. Нали в Пловдив има такива хора? Може би са онези, които възроптаха, когато  Николай облепи душата им с тапети. Може би и сега не приемат нахлуването на цар в душевния си мир.  Такава трябва да е съдбата на Николай – отлъчен от духовните хора на този град и оставен в ръцете на политиците.
Нямам доказателства, че е отлъчен. Нямам доказателства, че се готви градски бунт срещу този църковен идиот. А трябва да бъде организиран такъв, и то спешно! Но има в изобилие доказателства, че го интересуват политиците, а не миряните, които падат в краката му. Не сте ли виждали истински щастливия Николай – когато политик целува ръката му. И двете страни жадуват за взаимност. Нито мерзостта на Николай има граници, нито на политиците.
Така богопомазаният митрополит се превърна и в главен опаковчик на републиката. Опакова „Свети Кирик“. Опакова Светия синод. Опакова Конституцията. Опакова реформите. Прави опит да опакова и душите ни.
И като стана дума за мислещи хора, изумлението ми е огромно.  Лекари и сестри слушаха как Николай призовава да спре здравната реформа, изобщо реформите, а не беше замерян с яйца и домати.  Яхнал страданието на онкоболните, той безчинстваше с вярата ни, а отсреща все едно слушаха ходжата, а не владиката. Църквата ни е такава, защото се опазила от реформи. Коя църква? Скапаната църква на Николай!
Може да ме наречете богохулник и каквото ви хрумне. Имате право на това. Не се бъркам във вярата ви, но и вие не се бъркайте в моята. Изписал съм стотици редове за Николай, наричал съм го всякакъв. Твърдя, че той е атентатор. Твърдя, че той всекидневно организира атентати срещу вярата на духовните хора. Те слепи ли са? Да му мислят политиците. На избирателите им е все тая къде са ходили да лицемерничат – при владиката или при арменския поп.
Моите твърдения са и моята вяра. И не бих допуснал един християнски талибан да ме обвинява  за страданията на хората, защото съм искал да гледам концерт на Мадона, да чета  „Хари Потър“ или да погледам гей парада.  Нали си спомняте безумията на този поп, когато клети българи се издавиха в Охридското езеро. И трябва да отминем това с мълчание? Трябва да си траем, за да може Николай да е главен лицемер на воля? Или защото влиятелни хора му целуват ръка?    
Бедата е, че сме допуснали някой да се разпорежда с вярата ни. Ако приемем, че мандалото е хлопнало, какво ни остава – да цапнем Николай през устата! Може да ни олекне.