Спомен за Бояджана: Той устоя героично, не се поддаде на влияния

Под небето

Смъртта му сложи черта на цяла епоха, констатира тъжно Иван Шишков- Шишо

Image title
Последно сбогом с големия Бояджан ще си вземат стотици пловдивчани утре. Поклонението пред тленните останки на Георги Бояджиев ще е утре от 9,30 до 11 часа в Градската художествена галерия.

Никога да не забравяме хора като Бояджана, призова колегата му и приятел Иван Шишков- Шишо. Със смъртта на Бояджана се слага черта на цяла епоха, на Априлското поколение, в което влизат Йони, Киров, Слона. Бояджана беше един от тях и съществуваше като най-истинската пловдивска бохема. Трудно се коментират подобни събития, защото се оказва, че животът ни превъзхожда и прави неща с нас, които не искаме, а само констатираме.

От 60-те до 90-те Георги Бояджиев бе прочут в цяла България. През този период всички се реализираха като творци. Неговата карма бе такава, че трябва да стои в сянка на баща си. Това е бреме за твореца. Но той устоя героично на това нещо. Не се поддаде на влияния. И това най-добре се видя на последната му изложба, в която изрази себе си. Бе едно от най-хубавите събития на годината.

Image title
С Бояджана много пъти сме били заедно. Споделяли сме си тайни и сме си ги преживявали. Той беше скандален тип, лесно се ядосваше на нещо.
А в Алафрангите, при Бай Пешо или в Синята къща беше зората на тяхното време. Начо ги събираше там. На същото място ставаха първите откривания на Есенните изложби.
Бояджана беше колоритна фигура, която е страшно запомняща се като поведение, визия, изкуство… Лека му пръст.

Дано да ги знаят младите и да ги споменават с добро. Сега загубихме връзка с бащата на Бояджана, който си остава колосално име за цялото ни изобразително изкуство.
Бояджана бе ценен, защото бе пъпната връв на Златю. Ние художниците вече се чувстваме доста далеч, въпреки че сме свидетели на произведенията на Златю. Като ги няма тези творци, бързо започват да се забравят. Добре че Начо беше далновиден човек. Той направи музей на Златю, та да може хората да се кланят на изкуството. Направи на Слона музея. А аз направих музей на Начо. И ми се е случвало да влизат хора и да не знаят кой е Начо Културата.
Как така да не знаят? Това е историята, с която можем да се гордеем и да покажем на цял свят! А я забравяме…

Последно го видях преди два месеца в U P.A.R.K., на една изложба. Нямаше признаци да му е зле или да не се чувства добре. Говорихме, питахме се коя картина ни харесва. Нищо важно, спомня си Шишо.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.