Събраха 10 хиляди лева за черквата „Св. Параскева”, остават 18 бона
Ивета Ружинова
Портретът на дядо Николай виси като икона в ‘Св. Параскева’За да докажем, че не сме антихристи и сатани, както ни „коронясаха” лакеите около дядо Николай, днес ще представим едно от добрите лица на БПЦ. И по-конкретно – доброто лице на отец Емил, който се бори с вятърни мелници, за да преобрази красивата черква „Св. Параскева”, виснала над Понеделник пазара. За близо 30 години, до 2007 г. храмът бе затворен. Сега не само е открехнал врати за вярващи и посетители, но и набира средства за ремонта на камбанарията.
Даренията се събират от 4 месеца и вече са 10 000 лева. Хората са отзивчиви и помагат за доброто дело. Остават само още 18 000 лв. По камбанарията очевидно се работи, но докато не се съберат останалите средства, ремонтът няма да продължи. Църквата е интересна с тавана си – не е типичен, преустройван е при реставрацията, от дърво, а в центъра му има икона на Христос. И иконостасът е автентичен, подът – също. Старият камък е запазен, за разлика от този в „Св. Марина”, който бе обидно изтърбушен и захвърлен като строителен отпадък. На фона на старината обаче се усеща явният култ към личността на митрополит Николай, който демонстрира отношението си към културата и духа с явен афинитет към лъскавото и парадното. Портрет на владиката виси над малка библиотечка с православни четива и е поставен на място, до което проникват слънчеви лъчи. 
Подът е каменен, иконостасът- автентиченТа да се образува нещо като естествен ореол около фотографията на митрополита. Въпреки явното влияние на митрополита в храма хората, които извъшват ремонта, имат отношение и към старината, и към духа. За пример- вижте какво се случва със старите пловдивски храмове, част от които са културни паметници, или поне бяха- тапети, подове от лъскав гранитогрес, принт икони, златни тронове и прочие. Разликата между „Св. Параскева” и останалите храмове идва и от дарителите, които също държат за запазването на автентичния дух на черквата. Част от тях са известни предприемачи, които обаче не искат да разкриват имената си. 
Както направи и човек с метла, забелязан от екипа ни извън черквата. Той, на фона на дарителските кампании, лъскавината в „Св. Марина” и паричните истории, е с тъжна, затрогваща съдба. Помага за поддръжката на църквата, като това, което получава, е неугасващата вяра и смирението пред Онзи горе. Идва всеки ден, с отварянето на църквата и остава до затварянето на вратите на храма. И въпреки нерадостната си карма, надеждата му не гасне и той ще продължава да допринася за святото място. Може би именно благодарение и на този човек „Св. Параскева” няма да се превърне в бална зала
Таванът на черквата е от дърво
. 
