Нов прочит в критериите за оценка на вузовете поискаха от учебното заведение
Стартира проект „Система за управление в Европейския колеж- високо качество и отговорност“
За нов прочит в критериите за оценка на вузовете, за хаоса във висшето образование и монопол в оценяващите органи говориха преподавателите от Европейския колеж по икономика и управление на представянето на новия си проект днес. Той вече е в ход, а специалистите от екипа са направили първи заключения, макар и в твърде ранен етап. Проектът „Система за управление в Европейския колеж- високо качество и отговорност“цели усъвършенстване на действащата във вуза система за управление на качеството чрез обогатяване на критериите, методите и процедурите за повишаване на качеството на дейностите в колежа и резултатите от тях. Проектът се осъществява с финансовата помощ на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и се съфинансира от Европейския социален фонд.
Говорим за монополи в енергетиката, а не споменаваме монопола в образованието. Който се упражнява от Националния център за оценяване и акредитация с противоречива методология. Рейтингите на университетите се правят със странни критерии, коментира президентът на колежа проф. Марияна Михайлова. Тя не скри, че образователният модел у нас е доста уродлив, а резултатът от това е жестоката младежка безработица, липса на адекватна връзка с нуждите на работодателите. Ние нямаме условия да бъдем недоволни, тъй като нашата оценка е добра. Трябва да се преодолее монополът на агенцията. Шуробаджанащината съществува и тук. Няма модерни идеи. Има поколенчески анахронизми. Системата за качество е с много проблеми. Държавното образование задушава частното, въпреки че в развития свят е точно обратното. Етикетират се вузове, без да се прави анализ. Необходимо е да се въведе международна акредитация на вузовете, нахвърля част от дертовете за решаване проф. Михайлова.
Първоначалните ни наблюдения са, че много от висшите училища нямат дори системи за управление на качеството. Проекти като този трябва да са основа за голям, сериозен дебат по темата за висшето ни образование. Част от вузовете се превърнаха във фабрика за пари, с неясни стойности на оценката и дипломата. А проблемите в образованието днес ще рефлектират тежко върху българската икономика след 10-15 години, коментира Анастас Бадев. Едва 43 процента от висшистите работят по специалността си. 16% търсят реализация навън. Затова реалната безработица сред младите висшисти е над 22%, макар официалната да е 12%. А това идва заради тоталната липса на връзка между бизнеса и университетите, допълни друг от екипа, работил по проекта- Константин Писков.
