Д-р Билюкова: Рядко майка посяга на детето си в постродилна депресия, но се случва

Болестта се заражда от незряла емоционалност, каза управителката на ДКЦ-5

Ужасяващото убийство на новородено в клиника Торакс смути дълбоко обществеността. Майката, удушила бебето си четири дни след раждането е една от най-коментираните теми и в лекарската гилдия в последните няколко дни. Две версии имат докторите за случилото се- инцидент в следствие на тежка постродилна депресия или умишлено убийство. От вчера упорито се говори, че майката Юлия е умъртвила третото си дете, тъй като не било от съпруга й и искала да се отърве от него. Дали е така- разследващите ще кажат. Под тепето взе мнението от психиатърът Румена Билюкова, управител на ДКЦ-5, за да коментира първата версия. За посягане на детето в постродилната депресия рядко може да се говори, но се случва, смята специалистката.

При младите майки много често се появява постродилна депресия. Не са направени проучвания, разработки, но по наблюдения д-р Билюкова смята, че не са подготвени за майчинството. Обикновено характеристиката е такава: млади момичета, които са интелигентни, учили, от заможни семейства, свъхпротектирани от родителите си. Изведнъж се сблъскват с отговорностите на реалния живот, защото бракът и семейството са голяма отговорност, и след раждането на детето изпадат в депресия.

Лечението става трудно при кърмачките, защото медикаментите отиват директно в кърмата. Има много случаи за млади майки на 23-24 години, с опит за самоубийство или реализирано такова поради диагноза постродилна депресия. Болестта се заражда от незряла емоционалност, въпреки независимостта, която са постигнали. За посягане на детето в следствие на това рядко може да се говори, но е напълно възможно.
Човекът не осъзнава болестта си, механизмът е подсъзнателен, биохимичен. Нарушават се веществата в мозъка. Това е логично при климакс и след раждане. Не се знае точно какво става с хормоните в такъв момент, но са засегнати и серотонинът, и норадреналънът, и допаминът, тези които са отговорни за депресията, хормони или нвромедиатори.
Майките казват, че не мога да се справят, не го обичат това дете, не изпитват никакви емоции спрямо него. Чувстват се виновни, че не са добри майки. Това е обикновено обяснението. Това състояние се лекува и е по-леко при второто дете, обяснява управителката на ДКЦ-5 в Тракия.

Ние помагаме на младите майки за нарушената биохимия, която е в момента т.е. недостатъчно ниво на серотонин, най-често, или норадреналин. Оттам нататък, когато се успокоят правят изводите за себе си. Това, което им казвам на първи етап е да си разпределят задълженията, да се включат баби, да не пада отговорността само върху майките, за да могат бавно лека-полека да приемат новите отговорности. Това е стрес биологичен и физичен., завършва д-р Билюкова.