Почетоха паметта на жертвите от ужаса в Киев
Калина през сълзи: Ако бях там щях да се боря
Господи, помогни на народа ни. Тази молба отправиха към купола на храм „Св. Димитър” от украинската общност в Пловдив. Двадесетина души запалиха свещици и почетоха жертвите на ужаса в Киев. Те се помолиха за бързо решение на братоубийствената криза в родината си. Не става въпрос за политика, а за човещина. Не знам какъв човек трябва да си, за да оставиш народът ти да се избива по улиците, само и само да държиш властта си, питаха се просълзени мъже и жени.
Имам много приятели в Киев и много се притеснявам за тях. Всеки ден ме информират за събитията в Украйна. Това, което се случва там, е нечовешко. Унищожават тази велика нация. Дано има разумни преговори и нормално бъдеще за този изстрадал народ, коментира Йорданка Петрова.
Живея от 25 години в България, имам българско гражданство, но сърцето и душата ми са в Украйна. Съпричастна съм с трагедията на сънародниците ни. И съм много притеснена- моят син, който е българин, в момента учи в Украйна. Това, което се случва, е ужасно. Тук сме малко, но сме заедно. И сме единни не само в такава беда. Мога само да кажа, че нито една идея, нито една власт не може да се пази с цената дори на един човешки живот, развълнувана бе Людмила Тиберова. Надявам се, че напрежението в Киев ще утихне възможно най-скоро. Че няма да има повече смърт в родината ни, допълни я Олег Сисон.
Сълзите се лееха по бузите на младо момиче и по време на самата панихида, а и след нея, в двора на храма. Плача, защото родната земя боледува. Моля се на Господ да ни даде сили и търпение. Боли ме, затова плача. Боли ме, защото трябваше да се боря на улиците в Киев, а не съм там. Кървавата река трябва спре. Страданието на хората трябва да свърши, попиваше сълзите с ръкава си Калина. 
Калина Бъчварова не може да скрие сълзите от случващото се в родината й
