Над 300 пловдивчани застанаха на колене пред Апостола днес. 139-тата годишнина от обесването на Васил Левски бе отбелязана пред паметника му в полите на Бунадржика с подобаващо мълчание, поглед към миналото, поклон. И размисъл. Дълбок размисъл за това къде сме ние и къде е той, Апостола. Какви са делата ни на фона на неговите. Следваме ли поне малка част от пътя му, идеите му. Замислиха се всички на малкото площадче пред скромния му монумент.
Много деца и млади хора почетоха паметта на Дякона. Хлапетата се смесиха с няколко близо 90-годишни жени, които помолиха войничета да им помогнат да се качат на паметника, за да поднесат цветя.
Васил Левски. Няма какво да се каже. Самото име звучи като Чиста България, обясни една от жените. Страшното е, че никой не следва примера му. Хората вече някак не се интересуват от идеалите му, дори не се замислят, увлечени от дребните си боричкания в живота. Не отглеждат, не развиват философията му, което е жалко, изключително жалко. Частица от Левски живее във всеки един от нас, но е подтисната някъде дълбоко, вкарана е в тъмницата на ежедневието ни, развълнувано коментира един от четниците от комитет Родолюбие, които по традиция почетоха паметта на Апостола.
Преди поклонението пред паметника на Левски бе отслужена панахида в храм „Св. Петър Павел“. 
