Улица „Иван Вазов“ от край до край: 100 вековни чинара и… две липи отпред

Актуално Градът Култура Новини

Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. В следващите редове ще се разходим по тротоарите под огромните чинари – и още няколко други дървета, и ще чуем за тяхната история, но и настоящото им състояние.

Чинарите – от Платон до днес

Едно от първите споменавания в културната история на чинарите е в Класическа Атина, т.е. преди около 2400 години. Разбира се, те са много по-стари от всичко човешко, написано, изговорено или митично. Но и достатъчно внушителни и впечатляващи, че да влязат много рано в писмената памет на човечеството. Така в един от диалозите на Платон, Сократ разговаря с Федър край Атина под един изрично упоменат чинар. Смята се, че някои от градините, в които са били школите на Платон и Аристотел са били тъкмо чинарови. Макар и някои от тези градини да се смятат за маслинови, някои римски автори като Плиний пишат за чинарите, под които са водели своите уроци класичесите философи.

Как е изглеждал Пловдив като озеленяване тогава, не можем да сме съвсем сигурни, още по-малко точно къде какви дървета е имало. Идеята за култивиране на градини или изкуствена растителност едва ли се е появила у римляните, но едни от първите по-детайлни сведения за това имаме тъкмо от тях. А и със сигурност за римския Филипопол знаем повече, отколкото за по-ранния му вид. Все пак, не колкото други римски градове, като добре запазения поради историята му и добре проучен от археолозите Помпей. И със сигурност там е имало чинари, любими на римляните. Е, не на всички – историкът Плутарх пък разказва как Сула отсякъл голяма гора чинари около Атина за построяването на военни машини във войната срещу Митридат.

Любовта към градините се запазва през вековете в нашия регион. Вековни чинари, обичани от местните, има в Смолян, Гоце Делчев, Сандански и по други места. Съвсем близо до Пловдив – над Белащица има малка горичка с хилядолетен чинар, популярен като дървото с най-голяма обиколка на ствола – над 13 метра. Големият батко е на 1100 години, а по-малките на около 700, според поставените на място табели.

Най-популярното име на дървото идва в българския език от персийски, през турски. Популярно е и името „платан“ – чиито корени са в гръцкия език, но това е и латинското официално име на дървото. Среща се и с наименованието яблан.

Улица „Иван Вазов“ и неговите чинари

Чинарите, вероятно, са най-запомнящата се част на улица „Иван Вазов“ – затова и отделихме толкова време на тях. Огромните им стволове и тунелът, който образуват по правата улица, я правят истински магична.

Самите те са по-стари от самото име на улицата, дадено през 1920 година. Чинарите, изглежда, са посадени около 1908 година по заръка на цар Фердинанд, сам той любител на природата и ботаник. Според някои, той е дал разпореждане засадените по-рано дървета (най-вероятно акации) да бъдат заменени с по-дълготрайни такива и около 1908-1910 тогавашната „Станционна“ вече е получила своя нов облик, макар и с малки, новозасадени платанчета. Според друга, по-малко вероятна версия, още около 1902 година са засадени самите чинари и растителността от тогава не е променяна.

По-късно, малко след Първата световна война, улицата е павирана. Сегашната тротоарна настилка и специфични за „Иван Вазов“ вази около стволовете на дърветата, пък са още по-нови.

Самите дървета са поне два вида. В България са известни три – източен, западен и хибриден платан. По улицата лесно се разпознават източният и западният. Източният има малко по-груба кора, по-дълбоко изрязани листа, а топчетата, в които са семената, са по 2-7 на обща дръжка. Западният има малко по-гладка кора, листата са по-плитко изрязани, а на една връзка има едно или максимум две топчета. Повечето от дърветата по улицата са от западния чинар, който е по-устойчив.

Листа на източен чинар – по-дълбоко изрязани

…и две липи отпред

По цялата улица, чиято зеленина е и културна ценност, има около 120 чинара – по 60 от двете страни. Но също като в стиха на Ран Босилек, тук имаме и „две липи отпред“. Измежду големите чинари те са успели да намерят място в края на улицата към гарата. Малко по-долу, пред жилищна сграда от 60-те години има и два шестила. Трета липа има и на кръстовището на библиотеката, непосредствено до старата тютюнева сграда на Куцоглу. По продължението на улицата тези пет дървета са единствените, които нарушават царството на чинарите и, според някои, трябва да се заменят, за да има единство.

Една от липите до склада на Куцоглу

Улицата е плътно застроена от Военния клуб до колелото на гарата. Единственото изключение е малка градинка, която се оформя до библиотеката „Иван Вазов“. Там разнообразието от дървета е по-голямо. Можем да видим няколко броя от инвазивния ясенолистен явор, прекрасните с яркожълтия си цвят през есента гинко билоба, кестени, липи и други дръвчета. Тези дървета, обаче са извън линията на чинарите и не развалят представата за дългата поредица платани, по начина по който в тях се вклиняват гореспоменатите липи и явори.

Двата шестила срещу изгорелите тютюневи складове на Кудооглу

Опасността от лошата грижа за чинарите

Чинарите по „Иван Вазов“ може да са големи и здрави, но крият рискове. Има специфичен начин как тези дървета в градска среда трябва да се обгрижват, разказа за „Под тепето“ ландшафтният архитект Невена Пачеджиева, с която се разходихме по улицата.

Ясно си личат много сухи клони, които видимо са опасни. Тези клони трябва да се режат близо до първото разклонение, което изглежда здраво, но не твърде дълбоко, за да не се засегне здрава тъкан, разказа Пачеджиева. Ако се оставят в сегашното състояние, обаче, може да се счупят при буря и да паднат върху хора, паркирали автомобили или нещо друго.

Има и ред други детайли, относно поддръжката им – разклоненията не трябва да пречат на движението отдолу – от страната на тротоарите височината на светлия отвор трябва да е най-малко 2,50 m, но от страната на автомобилния поток – най-малко 4,50 m.

Изключително важна е и подмладяващата резитба – поетапно премахване на всички клони от вътрешността на короната. Този вид резитба се извършва в рамките на 2-3 години, за да се намали стресът върху дървото.

Изсъхнал клон по “Иван Вазов”

При неправилно рязане на клони също има опасност от увреждане – ако раната от отрязаното се остави необработена, оттам може да започнат неприятни процеси, които да унищожат цялото дърво.

Извън тези проблеми, дърветата по „Иван Вазов“ са в по-добро състояние от братята си по бул. „Руски“. Там негативни процеси, свързани с последния голям ремонт са се отразили зле на корените на дърветата. Грижата за тях също не е много добра, като опасните дървета с изсъхващи стволове там са много повече, отколкото по „Иван Вазов“. Неприятен ефект има и от солта и другите химикали, които се използват при зимното обработване на пътя.

„В Англия, например, използват смес, която е на основата на амониева селитра. Това има роля срещу заледяването на пътя, но и подхранва зеленината край пътя“, разказа Невена Пачеджиева. Почвата около дърветата по „Руски“ в момента е силно засолена от използваната луга и това се отразява на здравето им, особено в участъка около Бунарджика, добави тя. Важен въпрос, който трябва да се коментира, е и поливането на дърветата, особено тези по улиците.

Хралупа на чинар по бул. “Руски”

Ландшафтните архитекти в Пловдив се надяват на повече комуникация с общината, за да може зелената система – както по „Иван Вазов“, така и по други улици и паркове да бъде най-добре обгрижвана. „Зеленината тук е паметник на културата, но не е… паметник, който изобщо да не пипаме“, коментира ландшафтният архитект. Трябва да се проверява състоянието на дърветата, някои от тях може да се наложи и да се заменят, разказа тя и добави, че за новозасадените трябва да се полагат специални грижи, особено в първите няколко години.

Схема за изрязване на клони

Над стогодишните чинари са съществена част от красотата на улица „Иван Вазов“. Садени около 1908 година, те са създадени, приблизително с най-старите сгради по улицата. Във всеки бъдещ проект трябва да се обърне специално внимание на грижата за тях, за да можем да ги запазим за бъдещето, без да бъдат опасни за настоящето ни. Включването на външни специалисти  или поне обявяване публично на концепцията за поддръжка от общинските предприятия е съществено важна част от този процес.

Споделете ни във:

2 коментара за “Улица „Иван Вазов“ от край до край: 100 вековни чинара и… две липи отпред

  1. Пак добре, че в този епизод на МНОГОТОМНОТО излияние Фьодор не спести изхвърляния в стил Газиран Патрио… ШовинизАм относно фантастически Посолства, Министерства и Обединени Нации.
    Мерсиме.
    Берекят версин.
    Четете ли го?
    Четете, четете, че то аслъ…
    Мен ма домързя.
    Като стигне до МИЧКЮР =колиба по колиба архитекТурски фпичатления и слуз тогава.
    Може би.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.