„Ухото“ и една от най-странните пловдивски улици – „Васил Петлешков“

Актуално Градът Забравеният град Култура Новини

Улицата е почти изчезнала, включително от картите, но е запазила сто годишна табелка със стария правопис

Градоустройството през годините е оставило странни отпечатъци из Пловдив на много места. Още след плана от края на XIX век за модернизация по времето на Йосиф Шнитер, кривите улички в Стария град се изправят, някои възрожденски къщи се събарят, режат на половина, улици приемат още по-странни и нелогични форми от преди това. Следващите периоди също добавят изненади – някои поради големите мащаби, в които работи държавата през социалистическия период, други – поради по-обикновени и скромни модернизации и преустройства в града.

Едно такова преуостройство води до днешното състояние на една от най-странните улици – „Васил Петлешков“ в Кючук Париж. Улицата неуспешно ще търсим по карти, в Гугъл или по други места. Тя се намира – освен по старите карти – единствено в кадастъра. Градоустройствената история на Пловдив ни е завещала само няколко имота – и то… от номер 16 до номер 18.

Всъщност, освен странното унищожаване на останалите номера, прави впечатление, че те се намират от една и съща страна на улицата. Защо е странно това? Обичайно номерата на улиците вървят – четните от едната страна, нечетните от другата. Как така улица „Васил Петлешков“ днес има номера 16, 17 и 18 един до друг, от едната си страна?

Връщаме се сто години назад по времето, когато все още съществува т.нар. квартал „Ухото“. Освен някои кючукпарижани, той е известен и на феновете на футбола и по-конкретно на Ботев Пловдив. Кварталът се появява в историята на клуба през 20-те години на миналия век, когато клубът получава парцел там, за да построи стадион. Там се поставя и първият паметник на Христо Ботев в Пловдив – същият, който доскоро бе на бул. „Източен“, а отскоро е в Коматево, очакващ завръщане. Днес в квартал „Ухото“ на същото място е стадионът на Спартак Пловдив „Тодор Диев“.

Името на този квартал идва от железопътната линия – „Ухо“, която се ползва, за да могат влаковете да обръщат движението си. И директно свързана с тази жп-линия е и улицата „Васил Петлешков“. Тя върви по протежението на Ухото. Така се получава и резултатът номерацията да бъде само от едната страна – от другата страна на улицата е жп-линията.

Jansen Hermann (1869-1945), Planung für Plowdiw: Karte Plowdiw und Umgebung, Lageplan Bauzonen 1:10000. Buntstift und Schreibmaschine über Druck auf Papier, 70,00 x 73,00 cm (inkl. Scanrand). Architekturmuseum der Technischen Universität Berlin Inv. Nr. 22449.

Самата улица изчезва постепенно и със самото Ухо. Около 60-те години то се премахва при модернизация на гарата и районът около нея. Постепенно улицата е застроявана с жилищни блокове без оглед по никакъв начин на самата улица. Така тя почти напълно изчезва от пейзажа на града. Почти – тъй като остават въпросните три номера, които по някакво чудо оцеляват и до днес.

Те се намират в непосредствена близост до църквата „Св. Троица“ и до Събота пазара. Всъщност да се ползва „улица“ е силно казано – запазеният участък е прашно или кално парче, на което местните паркират, много от тях, вероятно, без да знаят изобщо, че това е улица.

А, може би, най-изненадваща е запазената табела на една от тези къщи. Въпреки факта, че улицата е почти напълно заличена – една от табелите още от годините преди 9-и септември с надпис „Василъ Петлешковъ“, все още стои на фасадата на една от тези стари къщи.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.