Сушата и загубите на земеделците: ЕК отвори кризисния селскостопански резерв
Автор: Виолета Ашикова
Земеделците в Европа продължават да са изправени пред големи трудности и изпитания, както на пазара, така и заради извънредни събития, които засягат производството. След масовите земеделски протести в целия ЕС от началото на годината, земеделците понасят все повече щети след наводнения, суша, пожари, болести по животните, украинският внос и затягащите се екологични изисквания.
Точно преди седмица в Брюксел заседава Съвета по земеделие, където се чуха силни призиви за преразглеждане на общата селскостопанска политика, която, според участниците, не е предназначена да отговори на динамичните реалности, нито да се справи с последователните кризи.
Резервът за селскостопански кризи възлиза на 450 милиона евро годишно, но бързо намалява. Действащият еврокомисар по земеделието Януш Войчеховски отправи призив пред новите членове на Европейския парламент да работят за увеличаване на фонда в следващата многогодишна финансова рамка:
„Резервът, който възлиза на 450 милиона евро, е абсолютно недостатъчен. И това е първото ми искане, основополагащо за бъдещата обща селскостопанска политика. Европейският парламент трябва да реши кризисният резерв да е поне няколко пъти по-висок. Трябва да имаме много силен стълб на общата селскостопанска политика и помощ при кризи, защото никоя застрахователна система няма да гарантира това. Рискът вече е толкова голям в селскостопанската дейност, че никоя система, дори застрахователната, подкрепена от различни субсидии, не е в състояние да гарантира безопасността на земеделските стопани. Ето защо е много важно: да се увеличат тези средства за различни кризисни дейности.“
Екстремната суша постави пред редица изпитания земеделските производители в различни части на Европа, в това число и в страната ни. Министрите на земеделието от Вишеградската група, с участието на България и Румъния, се обединиха около необходимостта да се търсят други европейски фондове, извън земеделските, за финансиране на селското стопанство, с оглед на климатичните промени, и да се търсят нови решения относно функционирането на кризисния резерв на Европейския съюз заради климатичните промени.
Тази година хиляди земеделски стопанства у нас бяха засегнати от необичайно високите температури и дългия период на засушаване, отчете земеделският министър Георги Тахов, което е довело до намаление на тазгодишните средни добиви от царевица и слънчоглед. Освен това страната ни преживя и поредица от безпрецедентни пожари. Възстановяването на опожарените стопанства и площи ще отнеме огромни времеви и финансови ресурси, което създава реален риск земеделците да се откажат да я обработват.
България поиска да бъдат активирани средствата от земеделския резерв на ЕС заради щетите от сушата и пожарите. Министерството на земеделието и храните изпрати писмено искане към ЕК да задейства защитен механизъм.
Тази помощ е част от общ пакет от близо 120 милиона евро, разделени между пет държави-членки на ЕС – Германия – с 46,5 млн. евро, Естония – с 3,3 млн. евро, Италия – 37,4 млн. евро, Румъния – 21,6 млн. евро и България – 10,9 млн. евро.
Министърът на земеделието и храните Георги Тахов посочи:
“Имаме увереността, че след направен анализ от наша страна през министерството на земеделието и храните на база негативните последици, които бяха от екстремните климатични условия, а именно пожарите, сушата. Направихме много сериозен анализ за загуба на ликвидност на нашите земеделски производители, включително получихме и увереността, че към нашата държава, това се случва за първи път, по този механизъм ще тръгнат над 11 милиона евро. Това само по себе си върви с 200 процента национално финансиране, като тук говорим за пари около над 60 милиона лева.“
Средствата ще позволят да бъдат компенсирани фермерите, загубили продукция. Предвижда се помощта да бъде отпусната до 30 април 2025 г., а до края на тази година страните, в т.ч. и България, трябва да информират ЕК за условията, по които ще се отпуска помощта.
Информацията за отпусканите средства далеч не успокояват пострадалите земеделства у нас. Пред БНР Цанка Нацева – председател на Сдружението на зърнопроизводителите в Ловеч – един от най-засегнатите от сушата региони с насаждения от царевица, прогнозира фалити сред земеделските производители заради тазгодишните много ниски добиви:
“Тази година са с 40 % по-ниски, в сравнение с миналата година. Трябва да отчетем, че миналата година пак имаше суша – тази година са 160 кг. от декар при нас, а миналата година бяха 400 кг. от декар за царевицата. Самото зърно е като заспало, сухо, едва ли има някакъв протеин. Има проблем с токсин, който доста неочаквано, явно при суша се получава. Търговците, които купуват се оплакват, че при проба се намира алфатоксини, някъде отказват да взимат царевицата. Ситуацията е много тежка, да не кажа катастрофална, защото освен сушата към кризата се добавят и ниските изкопни цени – 35 ст. на кг., 350 лева за тон, което при нас с 160 кг. добив, прави приход от 56 лева. Очаквам да има колеги, които ще обявят фалит, тъй като няколко поредни повтарящи се години са с ниски добиви, какъвто и резерв да са имали, е изчерпан. Търсят се варианти за нова кампания за сеитба – за торове, за семена. Или няма да купят торове, или ще теглят кредити от банките. Дори обсъждаме да се направи среща с Асоциацията на банките, за да се търси помощ за по-преференциални земеделски кредити. Нашата държава е доста бедна и не може да си позволи някакви компенсации или доплащане от национален бюджет, тъй като такива няма.“
В интервю за БНР Илия Проданов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, обясни, че обобщени данни за загубите все още няма, но щетите са драстични:
“Официалната статистика на това какви са средните добиви все още я нямам, но това, което имаме като информация от колегите във всички региони на страната ни е, че при слънчогледа се движи някъде към 100 кг., а при царевицата е около 200 кг. на декар, което е с над 50-60 % под нормалното. Загубите наистина са много сериозни. Самият факт, че ЕК задейства кризисния резерв и отпусна, макар и минимални, недостатъчни средства за България, показва, че ситуацията е доста тревожна. Въпросът е, че изначало общият размер на сумите от земеделския резерв не е достатъчен, което показва, от една страна, липсата на инструментариум на Комисията да се справи с такива бедствия, което е проблем за Европа. Трябва да се намери механизъм при такава ситуация да има възможност за реакция, защото с тези средства е крайно недостатъчно въобще да си помисли някой, че ще помогне на засегнатите производители. А относно сумата, 10,9 млн. евро за България е изключително малко на фона на загубите, които ще отидат със сигурност почти към милиард лева.
Г-н Проданов, определяте като недостатъчни отпуснатите средства, но има възможност за 200 % национално съфинансиране, като помощта може да достигне до 60 млн. лв.
“Доплащането е хипотеза, защото ние към момента не сме водили официални разговори с министерството на финансите и министерството на земеделието, за да видим тези средства ще бъдат ли заложени в бюджета. Надяваме се, че ще бъдат, все пак това е възможност, дадена на държавата, която е редно да се възползва, предвид ситуацията. Предполагам, че ще имаме официални срещи с министерството следващите седмици и ще видим какво ще се предприеме в тази посока. Парите не са достатъчни, защото загубите са много големи. Тук отново опираме до това, че не е справедливо за държави като нашата, които са с ограничен бюджет, да има национално съфинансиране.“
Колко площи са засегнати в страната ни от сушата, от пожарите?
“От суша са засегнати всички площи със слънчоглед и царевица в страната, които са около 10 млн. декара, почти 1/3 от всички обработваеми земи. При пшеницата също имахме поражения от сушата, но те бяха в по-малко области, докато при царевицата и слънчогледа е в цялата страна, с много леки изключения, но те са пренебрежимо малки. А относно пожарите, проблемите са при колегите животновъди, където има изгорели пасища – това е голяма вреда за тях, да няма къде да пасат животните.“
Имате ли яснота на този етап какъв ще е механизмът за изплащане на тези средства и като председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите какви изисквания ще поставите към министерството на земеделието, когато преговорите започнат?
“В момента няма яснота. България има възможност до края на годината да предостави механизма, така че аз мисля, че ние ще се възползваме изцяло от даденото ни време, за да разработим най-правилния начин за изплащане, така че разговорите тепърва предстоят. За нас е важно да бъдат разпределени максимално справедливо тези средства. Големият проблем на всяко едно министерство назад във времето е било липсата на подробни статистически данни в България, на които да се уповава такъв механизъм, защото всичко друго е много трудно, за да се разпределят правилно. Европа просто трябва да помисли за механизъм на работа при такива ситуации, защото по този начин нещата не се получават. Вие виждате и стратегическия доклад за земеделие на председателката на ЕК, който показва, че за следващия програмен период гаранция за финансовата рамка нямаме, т.е. ние не знаем с какви средства ще разполага сектор земеделие в следващата финансова рамка и политиката става много мъглива и няма да бъдат доволни държавите-членки на ЕС. Ще видим как ще се развива новата ЕК след сформирането й. Новият комисар по земеделие ще има 100 дни да представи визията си. Ще очакваме с нетърпение да видим, но това, което виждаме в доклада ясно показва, че нещата не са розови. Първо, финанси няма, второ, амбицията за зеления преход никак не им е намаляла, предстоят ни много разговори и е много важно да сме в симбиоза с държавата, да работим по един и същи начин, защото в противен случай просто ще загубим.“
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
