Защо са махнати жените? Питат хора във фейсбук
Живописна творба подари премиерът Бойко Борисов на сръбския президент Александър Вучич. Картината показва уловен момент от строежа на Балкански поток и веднага предизвика ред шеги и закачки в интернет. На първо време заваляха сравнения със соц-реализма, прилики с които творбата на художника Симеон Кръстев има.
Припомнен бе разказът на художника Евгени Поптошев за работата през сталинския период, публикуван от Димитър Аврамов в книгата „Летопис на едно драматично десетилетие“:
„Преди две години (1952) нашият колектив правеше плакат за конгреса на Научно-техническия съюз. Зададоха ни една обща тема и ни предоставиха свобода да помислим. Конгресът беше важно събитие в обществения ни живот. Ние предложихме проект, който считахме за интересен: младеж (силуетно третиран), забиващ жалон за трасиране на бъдещи пътища. Плакатът бе решен декоративно, с чисти, контрастни цветове. Бяхме убедени, че е станал хубав.
Занесохме го в съюза, харесаха го и ни казаха ‘Добър е, но го оставете да го прегледаме’. На другия ден се събрали, обсъдили го, извикаха ни и ни съобщиха: ‘Не е лошо момчето с жалона, но трябва да се прибави още един, който гледа с уред’. Сложихме и фигура с уред.
Сметнахме всичко за завършено, но те отново ни препоръчаха: ‘Фигурите трябва да се разместят: Поставете момчето с жалона на заден план, а този с уреда да излезе напред’. Направихме и такъв вариант – нямаше как, бяхме поели сериозен ангажимент пред съюза. Прегледаха новия вариант, пак ни извикаха и ни казаха: ‘Този с уреда трябва да личи, че е инженер, а момчето с жалона да се вижда, че е техник!’.
Задоволихме и това искане, но последва ново: ‘Сега в научно-техническите сфери работят много жени. Необходимо е да се изтъкне и тяхното участие – трябва в плаката да има и жена!’
След като включихме и жена, отново ни извикаха: ‘В плаката не са застъпени досегашните резултати от строителството. Предлагаме от едната страна на групата да има язовир, а от другата – строежи’.
Направихме нов вариант – със строителството. А те отново: нямало напоителен канал! Не може язовир без напоителен канал!
Прокарахме и напоителен канал. Накрая, като погледнахме плаката, потънахме от срам за нашето, да го кажем, творчество!“
В този контекст се направи и сравнение с оригиналният фотографски кадър, върху когото е създадена композицията. На преден план на нея се забелязва дама, която обаче отсъства от живописната картина.
