АктуалноГрадътНовини

С ремонт за половин милион къщата на Иван Черноземски разкрива уникални изненади

Под грижите на „Бизнесът за Пловдив“, реставрираната къща впечатлява със стенописи от Венеция и Истанбул, предстои да покаже турски хамам и стена от Римската империя

Съседна на широкоизвестните къщи на Димитър Георгиади и Никола Недкович, тя не е толкова популярна и посещавана. Все на Трихълмието, но скрита зад висока ограда, тя е позабравена или напълно непозната за пловдивчани. Къщата на Иван Черноземски обаче се възражда за нов живот върху – буквално и метафорично – многото пластове история, които пази. Тя се намира непосредствено след къща Недкович, в посока храма Света Неделя. В нейните тайни ни въведе изпълнителният директор на сдружение „Бизнесът за Пловдив“ Александър Стайков.

Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ се зае с реставрация на къщата, която ще се превърне в обществено достъпен културен център. Като много други качествени дейности, работата тече постепенно, бавно, но и по нужния ред. Къщата бе отворена за посещение през септември, но постепенно достъпните места ще се разширяват. До момента са инвестирани около 500 000 лева. С помощта на безценния труд на реставраторката Елена Кривошиева и нейния екип, възстановили не една и две къщи в Стария град, вече можем да видим куп богатства във възрожденската къща.

Историята

Къщата е построена в средата на 60-те години на XIX век. Като много други по Трихълмието, тя не е известна с името на своя създател. „При задълбочено проучване установихме с голяма сигурност, че най-старият собственик на имота е абаджията Никола хаджи Анастасин“, споделят от Бизнесът за Пловдив. В последствие там се настанява и Иван Черноземски, който е виден общественик, свързан с електрификацията на града. През 1919 година той създава частна дизелова централа – първата, която захранва с ток различни обекти в Пловдив. Друга знаменита негова къща е имало зад театъра, на мястото на днешната камерна сцена, но тя вече не съществува.

След 9 септември възрожденската къща вече не е в частни ръце. Преминава през различни държавни структури – Министерство на външната търговия, в последствие е и приемно здание за специални гости на Панаира. Днес тя продължава да е публична собственост, но под грижите на „Бизнесът за Пловдив“.

Прочетете цялата история и вижте още снимки на KAPANA.BG

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

Един коментар

  1. Този виден (безкористен) КАПАНОлог няма ли как да си наляга парцалите в неговия си „сайт“ КАПАНА?
    Там НЕ КЛИКВАМ, кака!
    Или бакшишът, снесен облагоспоменатите Ал. Ст и Ел. Кр. налага словоблудство (непълно обаче, за ИЗБАТА с ресторант и кухня в две съседски изби казва ли ти някой…)

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина