С фибран реставрират елементи по камбанарията на Шнитер

Актуално Градът Култура Новини

Изкуственият материал измества разпадналата се автентична мазилка по 140-годишната неокласическа структура пред Успение Богородично

Камбанарията на катедралния пловдивски храм „Успение Богородично“ се реставрира с изкуствения материал ХПС полистрирол, известен масово като фибран. През последните седмици тече ремонт на кулата, издигната преди повече от 140 години от архитект Йосиф Шнитер, в памет на загиналите за освобождението на България от Османско владичество през Руско-турската война.

Вместо истинска реставрация с автентични материали, обаче се използва евтиния и нетраен материал фибран – както за корнизи, така и при т.нар. рустика и ключовия камък. Този подход за реставрация със стиропор или други подобни материали за евтина изолация се използва често в последните години, като на места той се разпада – например на бившата книжарница „Отец Паисий“ (сега ТИЦ) или на друга шнитерова сграда, днешната Уникердит Булбанк на Главната, където все пак преди няколко месеца смениха разрушените стиропори с истинска мазилка около централния вход.

Споделете ни във:

6 thoughts on “С фибран реставрират елементи по камбанарията на Шнитер

  1. Към г–на, подписал се като инж. Йосиф Шнитер –
    Лайте се колкото искате, но арх. Шнитер е оформил градоустройствено Пловдив, такъв, какъвто го виждаме днес и го обичаме.
    Жалък сте.

  2. Еми, намерете майстори да възстановят мазилката, но в нашето пластмасово време не е възможно.
    Повтаря се историята с ремонта на Католическата църква.
    Сега обаче лицето николай, крадецът на пловдивските павета, пак ще победи, както с унищожаването на стенописите в църквата Света Марина.
    На кой ли му пука.

  3. Нещата опират първо до загубените умения да се изпълняват фасадните декорации по оригиналната технология. Освен това винаги остава съмнението, че излятите от пенопласт детайли са като оригиналните. Най-малкото веднага се вижда, че са пластмасови. А що се отнася до сградата на Уникредит на Шнитер, там пластмасови детайли няма. Само базите на пиластрите бяха облицовани така вместо с камък. Нагоре всичко е оригинално.

  4. Че какво лошо има да се изполва съвремене материал, вместо мазилка? Да се слага стиропор върху гранитни колони или стенописи е тъпотия, но в случая не е така. Май се пишем по католици от Папата.

    1. „На краставичари краставици да продава“ тръгнал учил-недоучилият (пет години в трети курс НБУ = 8) арх.онт КараКАЛИНКА сякаш се свършиха дипломираните компетентни специалисти от Колегията.

      Изглежда му изискват да отчита дейност „мрънкане“ поне веднаж в работен месец от финансиращите неговата Собствена Фондация „Българистанский Архитектурски ПостМодернизъм“, която храни стипендианти

      1. МИТологизиране и ЛЕГЕНДОстроене разкривяват историческата Истина. Опасни са, внимание!

        Шнитер попада в Града с инженерните, пионерните части на руската имперска армия, сапьорите, и остава за да се задоми.

        Той е дипломиран инженер-геодет, геодезист, Ланд Сървейър по топография =земемер= а не архитект… Правоспособност в онази епоха в Румелията дюлгерите не са строго спазвали. „Учено момче, карай!“.

        Възложена му било от общината Регулация на кривите ориенталски сокаци из ТриХълмието за достъп от противопожарните тулумби. В резултат са изрязани и съборени редица възрожденски еркери, цели къщи и ценности – както се вижда от неговите прецизни инженерни платна в ПланоПазенето, М 1:200, сини. ИПК / НИПК по тях направи редица възстановки през 70-те и 80-те години масово – което не се запомни, а се системно („полит-коректно?) ИГНОРИРА…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.