Предстои рестарт на Зоопарка – защо не го рестартираме като спасителен и образователен център?

Актуално Градът Новини

Зоологическата градина може да бъде място, което да образова посетители в местната фауна, а не да заключва в клетка екзотични животни от другия край на света

Отново се заговори за рестарт на безкрайния проект за Зоологическа градина в Пловдив. Обектът, в който местната власт наля милиони, продължава да стои построен до половина. Самите клетки и пространства са изградени, но стоят празни току до алеята на отскоро отворената отново Гребна база.

Какво точно е създадено и оформено не е много ясно. За комплекса се взеха анонимни решения – не се организира реален конкурс за идеи, за архитектура, за концепция как да функционира. Просто се изхарчиха едни пари за много огради и къщи.

Въпросът ми не е за харченето на пари – коя фирма точно ще излива бетон и ще сглобява огради. Дори не е и за архитектурата – да, по света е пълно със Зоопаркове, които влизат и в архитектурните сайтове с оригинални идеи и концепции, докато в Пловдив имаме напълно тривиална купчина строителни материали, подредени колкото да не паднат един върху друг известно време.

Вълнува ме концепцията. Която намирам за остаряла и ненужна.

Не мисля, че зоопарковете са напълно излишни. Срещата с диви животни е важна и интересна за всяко дете или възрастен. Но не и когато тази среща се осъществява като гледаме тъжен самотен тигър в клетка.

С поредицата провалени обществени поръчки – и обществени обсъждания – за това да има ли тигър, или лъв, и медийни закачки как точно да се казва този тигър или лъв се видя, че пълненето на клетките с екзотични същества не е толкова лесна и праволинейна задача. Нито пък има широк обществен консенсус и интерес към темата.

Но нека погледнем от друг ъгъл, не заядлив. Мина толкова много време, че повечето хора забравиха кога започна цялото това нещо. Само журналистите помним детайлите на отделните теми, копките, обвиненията, скандалите.

Мина толкова много време, че можем да започнем на чисто. И да погледнем, че този отчаян опит да имаме точно такъв зоопарк може би не е най-добрата идея. Шансът да имаме някакъв топ европейски зоопарк със супер екзотични животни, които никога няма да може да видим никъде е нулев. Шансът е да имаме треторазреден зоопарк със скучни животни, чиято роля ще бъде само да се мъчат в някоя клетка. И, да речем, един-два тигъра, които също ще се мъчат.

Срещата с диви животни, както споменах, е важна и интересна за всеки – и малки, и големи. И може да бъде осъществена по много начини. В Брезово, например, може да идете и да гледате десетки щъркели от специално изградени наблюдателници. В центъра край местността Пода може да наблюдавате стотици видове прелетни птици в едно от бургаските езера, плюс образователни лекции или други дейности.

Защо и Пловдивският „зоопарк“ не се превърне в нещо образователно, при това образователно за нашата местна природа? Впрочем, без да има насилствено затворени в клетка животни.

Образователни инициативи в Спасителния център в Стара Загора (снимка: Официален сайт Зелени балкани)

Има един сравнително лесен начин: Вместо зоопарк, да превърнем пространството в Спасителен център за животни. Така освен полза за дивата природа (или други животни), освен морално правилното решение, ще може и да срещаме отблизо хората с животните, заедно със специалисти, които да ни помагат, обучават, образоват. А не просто да подхвърляме фъстъци на нещастни маймуни.

Разбира се, дали има нужда от Спасителен център не бива да се решава набързо и повърхностно. В България, според информация в сайта на Министерството на околната среда и водите действат 6 спасителни центъра, повечето от които в Южна България – един в София, два в Стара Загора и един край Несебър, плюс още два във Варна. Част от тях са към местни зоологически градини.

Най-популярен и атрактивен е Спасителният център за диви животни на Зелени балкани в Стара Загора. През годините те са работили с други Зоопаркове, за да създадат “изнесени кътове”, места за настаняване на трайно пострадали животни и др. подобни партньорски програми. Дали има нужда Пловдив от такава структура, при положение, че се намираме близо до Стара Загора – и до останалите регистирани спасителни центрове могат да кажат специалистите.

Със сигурност, обаче, един такъв център, би бил много по-подходящ да образова малки и големи в човешко отношение към животните, да ги запознае от близо с интересните черти не просто на кое да е „екзотично“ животно, а на такива, които бихме могли да срещнем случайно или не в нашите планини. А защо не – и в нашия град: река Марица и парковете са пълни с всякакви животни, които 99,9% от плодвивчани не познаваме.

Няма ли повече смисъл в това – да познаваме животните, с които споделяме един и същ град или регион? При това да се срещаме с тях на място, на което помагат на пострадалите и болните екземпляри? Не е ли това по-подходящо от пасивна среща със заключена в клетка маймунка, която изобщо няма място на Балканския полуостров? А защо не и това да бъде един по-специфичен вид Спасителен център – например този в несебърското село Баня е с конкретна цел: сухоземни костенурки.

Варианти със сигурност има много. И официално следваният: класическа зоологическа градина със затворени в клетка екзотични и не толкова животни смятам за остарял и ненужен. Образование за животни и любов към природата може да се покаже по много други начини. Буксуването с този проект е чудесен момент и възможност да се опомним и да намерим тъкмо един по-добър начин да се изгради структура, която да образова и учи на любов.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.