Музеите в Пловдив заслужават повече пари, заслужават също конкурси и прозрачност. Но няма

Актуално Гласове Градът Култура Новини Под ножа

Почти всички дейности остават непрозрачни за обществеността и експертите, а се случва дадени решения на директорите да се вземат тоталитарно, сякаш музеят или галерията им е бащиния

Пловдивските театри и опера се ръководят от директори, назначени с конкурс – същото трябва да се случи и с музеите и галерията

Музеите влязоха в новинарския поток в последните седмици – първоначално с позиции за повече средства и по-високи ставки, а в последствие и с по-активни протестни действия и затваряне на вратите. Пловдив не остана встрани и също по един или друг начин се включва в протестните действия – град с много музеи, логично следствие от богата култура в региона.

Ситуацията, разбира се, винаги е малко по-сложна – новото правителство си навлече недоволство с първия си Бюджет с недостатъчно пари както за музеите, така и за БАН и в други научни сфери. Въпреки сериозния ръст на бюджета на Министерство на културата, както и генерално на държавните харчове, музеите са напълно в правото си да искат повече за тях. Но музеите заслужават много повече от пари – заслужават конкурси, заслужават и прозрачност – неща, които сегашната управа, директори, отговорни лица поне в Пловдив не предоставят.

Парите за музеите са малко – но не бива да се дават без контрол

Факт е, че средствата, които получават музеите са малко. Най-очевидният и лесно разбираем въпрос засяга заплатите на служителите, които са обидно ниски. Редно е един музеен работник – дори да не е научен работник – да получава поне около средната работна заплата за региона, в който живее. Извън този никак не тривиален въпрос, един музей има обаче още купища други разходи, за които също не достигат средства – от сметките за ток и вода, до по-сериозни дейности, като реставрация, опазване на наследството в депата си, организиране на събития и прочее, което за много подобни институции действително е трудност.

Всичко това е двустранен процес. Какво всъщност вършат музеите в Пловдив остава тайна – сравнено с музеите по света. С няколко клика и търсения в гугъл всеки човек може да открие годишния отчет за свършена дейност на институции от всякакъв калибър по света – от Лувъра, през Опера Дуомо във Флоренция до малки музеи в САЩ. Откъде какви средства са получили, как са ги разходвали, какво са свършили и прочее.

В България – и конкретно в Пловдив – това не се прави. В Пловдив има пет независими такива структури: четирите регионални – Етнографският музей, Историческият музей, Археологическият музей, Природонаучен музей, както и общинската Градска художествена галерия, която в основните параметри спада в същите законови категории на музеите. Нито един от тези музеи няма публично достъпен годишен отчет – или поне е достатъчно дълбоко скрит в сайтовете им, че е невъзможно да се открие.

Следващ проблем е и самата дейност на организацията. Почти всички дейности остават непрозрачни за обществеността и експертите, а се случва дадени решения на директорите да се вземат тоталитарно, сякаш музеят или галерията им е бащиния. Само за пример – един от най-скорошните такива случаи бе поставянето на пластмасовите китайски динозаври в Природонаучния музей и цялостното унищожаване на архитектурната ценност зала „Лотос“, проето се обявтив коиха множество хора на културата, архитектурната гилдия, но в крайна сметка директорът д-р Огнян Тодоров си взе еднолично решението.

Друг подобен пример е Постоянната експозиция на Градската художествена галерия, която трябва да отвори врати всеки момент. Какво ще представлява тази експозиция – какво ще е подредено, как, защо, никой не знае. Навсякъде по света това се случва, ако не публично, то поне с експертни съвети от външни специалисти. В най-важната българска галерия, заедно с Националната художествена галерия и Софийска градска художествена галерия – това се случва напълно анонимно, тайно и неясно за обществото.

Като за начало: Да се спазват законите за конкурси

Разбира се, всяка институция се управлява от своя директор и той има право да решава как точно да сформира такива експертни съвети, които да го консултират или поне да дават публичност на решенията. Всичко това, както и останалите решения за управлението на институцията, са прегоратив на директорите. Някои от пловдивските директори се справят чудесно. Други – не особено добре. Трети – по средата. Поне по неофициални мнения и представи на публиката и на експертите, които гласно или не, споделят позиции.

Има си, обаче, законово установен начин, по който се определя дали даден директор се справя с работата си – или не. Това са конкурсите. След даден срок, в който даден директор управлява музей или галерия, той трябва да се яви на конкурс. Нещо, което се случва в другите институции в Пловдив, но не и в музеите и галериите.

Държавна опера – Пловдив, например, е един много добре ръководен културен институт с прекрасна програма, възроден от Нина Найденова през последните години до там да бъде гордост за града ни. Законът обаче казва, че на 5 години трябва да има конкурс – и на нея ѝ се наложи да се яви на конкурс само преди няколко месеца. Това е напълно нормално. Понеже е качествен мениджър, представил добри резултати и качествена програма, тя го спечели. Същата е ситуацията с театъра, където все още не е обявен резултатът от конкурса за директор, но се очаква там постa да продължи да заема Кръстю Кръстев. Настоящият директор на Кукления театър Петър Влайков също е назначен след проведен наскоро конкурс.

Защо това не се случва в музеите? Всички настоящи директори на регионалните музеи, както и на общинската „Градска художествена галерия“, която спада под същите условия, са на поста доста повече от 5 години. На въпрос на „Под тепето“ през лятото получихме отговор, че за нито един от 4-те регионални музея, както и за ГХГ – Пловдив, няма получени документи за условия за провеждане на конкурси. В следващите дни ще проследим и плановете на местната власт.

Разбира се, това в никакъв случай не означава автоматично, че петимата директори на тези пет институции не си вършат съвестно работата – някои я вършат превъзходно, други – не. Отново правим сравнение с театрите и операта: това, че се налага да се явяват на конкурси не значи, че са лоши мениджъри. Просто означава, че спазват законовите процедури.

Какво казва правилникът? Директорите на музеи са в правоотношения с кметовете на съответната община (що се отнася до регионалните и общинските музеи, каквито са петте пловдивски институции) за срок от 5 години. След това трябва да се обяви конкурс с определена програма и условия на равнопоставени кандидати, работили в съответното професионално направление (законът не казва задължително в музей или галерия, а просто в сферата), а оценка да бъде предоставена от трима представители на местната власт, трима директори на други национални или регионални музеи, както и един представител на Министерство на културата.

Каква е ситуацията в Пловдив? Най-дълъг стаж в Пловдив има Красимир Линков, директор на Градската художествена галерия, вече близо 30 години. Огромен стаж има също д-р Стефан Шивачев в Историческия музей и д-р Костадин Кисьов в Археологическия музей, както и на Регионалния етнографски музей д-р Ангел Янков. По-кратък, но също значителен стаж като директор на Природонаучният музей има Огнян Тодоров, наследил преди 10-ина години Илко Басамаков.

„Да се обединим за културата“ – но нека спазваме еднакви правила

Призивите за обединението на културните гилдии в защита на музеите не може да е безкритично. Безспорно е: всеки, свързан с науката и културата знае срамното положение, в което се намират музейните работници – от реставратори и други учени, до чистачи и охрана. Но законите са там, за да се спазват. И това е част от „културата“.

Когато не се спазват определените законови процедури е трудно да се прецени заслужава ли си тази институция увеличение на разходите или просто харчи едни пари с едноличната благословия на своя незаменим директор?

Все пак всеки гражданин на Пловдив, експерт в дадена сфера или просто посетител, може да направи своята оценка. Всяка от институциите има своите успехи, някои и своите издънки. Могат да се изреждат и описват дълго време: Градската галерия ни показа чудесни изложби през последните години – но пък повечето от тях гостуващи – например скорошните хубави такива бяха от L’Union Paris и от Казанлъшката галерия. Собствената дейност на ГХГ, обаче, е на изключително ниско ниво, видно за всеки художник или изкуствовед. Затова е и огромен контрастът между една хубава изложба, като казанлъшката за Ненко Балкански от изкуствоведа д-р Пламен Петров и анонимните автори, закачили недобре осветените и неописани по никакъв адекватен начин иначе чудесни картини на Димитър Киров и Георги Божилов-Слона през септември. И ако една временна изложба идва и си отива, непрозрачното поведение с подредбата на Постоянната експозиция е абсолютно недопустимо. Отделен въпрос е и огромното забавяне с ремонта, който трябваше да приключи още през 2019-а година.

Хубави примери има много – например, чудесна програма в последните години разви Археологическият музей със своите разходки – в града и в самата експозиция. Естествено, музеят като институция  си има своите проблеми в разнообразните сфери, вменени му от закона, има позитиви, има недостатъци. Природонаучният музей впечатляваше с ръста в посетителите, но се превърна в национална шега с динозаврите, унищожили архитектурното бижу зала „Лотос“ и с надменното поведение на директора Огнян Тодоров, атакувал Камарата на архитектите за тяхната градивна критика.

Етнографският музей остава някак встрани от прожекторите, но често представя изключително интересни временни изложби в добавка на прекрасната си постоянна експозиция. Може би и там има проблеми или неизползван потенциал. Без конкурс и официална оценка, няма как да се каже със сигурност. Например – задължителна положителна оценка трябва да получи изложбата за рода Дочеви, за която дори се очаква и каталог. Нещо, което Градската галерия трябва също да прави – изложби с каталози, научни издания и изобщо научна дейност. Но не прави.

Но най-адекватна оценка не бива да се дава с такива субективни кратки впечатления – а с конкурси. Субективните впечатления може да натежат в съответния конкурс, но без него всичко остава на ниво приятелски отношения, имидж или „то винаги си е било така“. Законът обаче казва, че трябва да има прозрачност и равен старт. Без конкурси няма как да има адекватна оценка за управлението на тези институти – и в крайна сметка, без адекватна оценка за добро или лошо управление, не може да се раздават безконтролно средства. Безспорно парите за заплати на музейните работници трябва да се вдигнат, както и изобщо средствата за тях. Но не бива да премълчаваме и липсващата прозрачност в тези институции – конкретно в Пловдив – и неспазването на задължението по закон за провеждане на конкурси за разходването на тези средства. Музеите ни заслужават повече пари. Но заслужават и спазване на закона.

Споделете ни във:

12 thoughts on “Музеите в Пловдив заслужават повече пари, заслужават също конкурси и прозрачност. Но няма

  1. В историческия музей се водят хора на работа 6 човека които от години не са стъпвали на работа но получават огромни заплати и премии и Шивачев ги укрива докога ,няма ли най после да има конкурс и този пенсионер да бъде изритан.Призовавам редакцията да разследва случая с бащата на Стефан Шивачев и защо той е изгонен от органите на МВР ,има статия от началото на 980-те години

    1. „акад“.“проф.“ „д-р“ „инж.“ Огнян Тодоров, член-кореспондент на БАНда примерно, кис-кис…

      Както стачкува – спрете му заплатата.

      Да си прибере играчките и да възстанови разноската!

  2. Историческият е постоянно затворен, приходите му са минимални, а т. н. специалисти са пълни неграмотнци събрани от кол и въже. Изложбите им са като експозиция на квартала магазин

  3. Псевдо конкурси ще има когато от ГЕРБ се разберат кой некадърници да спечелят конкурсите,вече се знаят кой са

    1. Верно казваш!

      Конкурс се прави от кандидатите не само, а първо от ЖУРИТО.

      От всяка Гилдия / Поприще лесно могат да се излъчат добросъвестни БЕЗПАРТИЙНИ Журьори за честен резултат

  4. Съюзът на архитектите САБ и Камарата КАБ не могат да отпратят на заслужен отдих кмета, народен избраник и любимец.

    По закон обаче Камарата има прерогативи да преценява, да степенува и да отказва правоспособност на “дипломирани” от Тимбукту, от ПУЦ, от РабФак, от Варна практикуващи -независимо колко скъпо са си платили за бумажката.

    При фрапантни случаи когато творецът си позволи върху Джамбаз Тепе да съчини и изгради свой незаконен идиологически Excrementus Fecalis в противоречие с Плана, да запречи за туристите обзорната площадка ВЪЗРАЖДАНЕ и да запечата дворцовите мозайки на върха тогава КАБ може да му отнеме професионалната правоспособност.

    Може да я намали до селски летни кухни или гаражи, колкото да се прехранва.

    Главен архитект на Пловдив Ахрянов без конкурс не е никакъв, даже съгражданин не ни е камо ли Кореняк, а е доведеник навлек, послушник, маша на кмета, кукла на конци за далавери.

    Заповедта му за назначаване ако КАБ откаже правоспособност се обезсилва, подписите му стават невалидни и против закона и “инжинеринговите” им бумащини отиват в коша.

    Камарата КАБ ако не изпълнява основната си, жизнената функция за регулиране на професията а дреме като елитарен клуб с висок членски внос =може да се …закрие. Както през комунистическо полит-каскет-калинките ще ни назначават #КОЙ да коли/беси в градоустройството и архитектурата

  5. За ваша информация при трима от директорите не могат вече да се проведат конкурси. Първо защото са с конкурси и второ посочения в закона срок отдавна мина.

  6. Защо сте изпуснал старинен Пловдив. Кантарева е назначена без конкурс а вие орефахте пространството че Грозев е без конкурс, двоен стандарт както винаги.

  7. Преди да получи ОЦЕНКИТЕ, задължителни за компетентност, учил-недоучилият студент от НовБУ Фьодор КараКАЛИНКА нека не си позволява нахално, надменно и грандомански да наставлява отвисоко:

    „… Някои от пловдивските директори се справят чудесно. Други – не особено добре. Трети – по средата…“ = = = БРЕ, БРЕЙ! (БАКШИШ?)

    „…институт с прекрасна програма, възроден от Нина Найденова през последните години…“ = = = БЕЛКАНТО С УСИЛВАТЕЛИ?

    „…анонимните автори, закачили недобре осветените и неописани по никакъв адекватен начин…“ = = = АХ, СЕСТРО!

    Иво, таквизи „дисертации“ ти провалят медията!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.