БългарияИзбор на редактораКултураНовини

Голямата базилика влезе в „100-те Национални туристически обекта“

В списъка на Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта” са включени седем нови забележителности, съобщиха от Координационния съвет на движението. Сред тях е и най-големият раннохристиянски храм, открит в България – Епископска базилика на Филипопол и Късноантична сграда „Ирини”.

Това е станало на поредното заседание на движението, в Министерството на културата във вторник. В качеството си на председател на Националния координационен съвет министър Кръстю Кръстев благодари на движението, че поддържа жизнена една близо 60-годишна престижна и емблематична инициатива на Българския туристически съюз. 

Припомняме, че след над 3-годишна работа по съвместен проект на Община Пловдив и фондация „Америка за България“ за реставриране, експониране и социализация на Голямата Базилика, градът ни се сдоби с изключително важен културно-исторически обект, в който блеснаха уникалните близо 2 декара раннохристиянски мозайки.

Епископската базилика на Филипопол e най-големият раннохристиянски храм, открит в България и един от най-големите на Балканския полуостров. Датирана е към средата на IV век и вероятно е била епископската катедрала на града.

Късноантична перистилна сграда „Ирини” (Ейрене) се намира в подлез „Археологически“ близо до Главната улица на Пловдив. Разкопките са от дома на богат римлянин и съдържат уникални мозайки. Една от мозайките изобразява жена, която според надписа се казва Ирини.

Епископска базилика на Филипопол и Късноантична сграда „Ирини” влизат в списъка заедно с:  Антична митница „Димум” и лагер „Белене”, Историческите музеи в Попово и Стрелча, Севлиево – Исторически музей – Късноантична и средновековна крепост „Хоталич” – експозиция на открито и Хаджистояново училище, Рожен – Национална обсерватория и Чепеларе – Музей на родопския карст и Софийската синагога.

Останките от Епископската Базилика са открити и проучени от Елена Кесякова при спасителни археологически проучвания (1983–1986), по време на изграждането на пътния възел под Пощата. Тогава са намерени и уникалните мозайки. Едва през 2015 г. започва изпълнението на широкомащабен проект за консервация, реставрация и експониране на мозайките.

Късноантичната сграда „Ирини“ и античната улична мрежа с кръстовище са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (1983–1984) във връзка с реконструкцията на някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) и изграждането на колектор и подлезно съоръжение. Разкритите мозайки произхождат от представителната част на т.н. сграда „Ирини“, достъпна от запазената римска улица (decumanus). 

Движението „100 национални туристически обекта“ съществува от 58 години и вече включва 236 места, като на 176 от тях се поставят печати. Средногодишно книжката с печати се купува от 20 хил. души.

На седемте нови обекта, включени в разширения списък, печати ще могат да се поставят от 1-ви април, съобщи изпълнителният секретар на Българския туристически съюз Лъчезар Лазаров. 

Той припомни, че от края на септември 2023 г. е активирана дигиталната версия на движението. По информация от нея най-посещаваните обекти – тези с най-много събрани дигитални печати от поставените досега 86 табели  с QR- кодове са: Етнографски музей на открито „Етъра”, Архитектурно-музеен резерват „Царевец”, Зоопарк – София, Античен театър – Пловдив, Белоградчишки скали и крепост, Национален музей „В. Левски” – Карлово,  Панорама „Плевенска епопея – 1877”, Цари Мали град – с. Белчин, Национален природонаучен музей – София.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по програми за свободата на словото и разследваща журналистика.

Един коментар

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина