ЕС: Мониторингът за правораздаване и корупция в България остава

Новини

Източник: Дневник

“Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България.”

С тези две изречения, санкционирани и от Съвета на Европейския съюз, Брюксел потвърди, че мониторингът, въведен при влизането на България в ЕС преди почти 13 години, остава да действа. Те са в Препоръка относно националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2020 г. Документът бе разпространен днес в пролетния пакет за Европейския семестър, съдържащ основно препоръки за координирани ответни действия по отношение на пандемията от коронавирус.

Позицията за мониторинга над България не е сред четирите специфични препоръки във финала на документа, но в текста се казва, че “тези области (…) са важни за развитието на благоприятна социално-икономическа среда в страната”. Позицията на Европейската комисия е подписана и от Съвета на ЕС, а това е “гласът” на правителствата на страните от ЕС, той приема закони на ЕС и координира политиките на Съюза.

Ето какво се казва за мониторинга:

“Комисията следи напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В последния доклад по МСП от октомври 2019 г. се отбелязва, че
постигнатият от България напредък е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС. България проведе мащабна реформа на своята правна уредба за борба с корупцията. За да се изгради обществено доверие обаче, е необходимо постигането на стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Освен това продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури. Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България.” (акцентът е на “Дневник” – бел.ред.

В документа се съдържат и други критики и забележки към България като:

– недостатъци, изискващи спешни мерки, за да се предотвратят изпирането на пари и финансирането на тероризма; прилагането на закони за борбата с прането на пари тепърва предстои

– все още не са оценени по подходящ начин рисковете, свързани със схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и с виртуалните активи.

– не са разработени и изпълнени действия за ефективно прилагане на рамката за борба с изпирането на пари от страна на задължените субекти.

– ефективността на изпълнението и прилагането на рамката за борба с изпирането на пари е ограничена, а използването на финансово разузнаване е недостатъчно

– мерките за трансформиране, насочени към преодоляване на високата енергоемкост на България, прекомерната зависимост от изкопаеми горива и неефективното използване на енергията и ресурсите, са на много ранен етап; България едновременно поема ангажимент да декарбонизира икономиката си до 2050 г. и заявява намерение да запази зависимостта си от местните източници на лигнитни въглища до 2050 г. и след това

– необходимо е да се обърне внимание на важни въпроси, свързани с околната среда, тъй като те засягат устойчивия растеж и създават допълнителни рискове за здравето по време на кризата, свързана с COVID-19. България е сред държавите членки с най-много смъртни случаи, причинени от замърсяването, а управлението на отпадъците и спазването на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води продължават да бъдат предизвикателство

– трансевропейската транспортна мрежа все още не е завършена, покритието и качеството на транспортната инфраструктура в България остават под средното ниво за ЕС

– твърде бавно напредва изпълнението на реформите за ефективна публична администрация и на доброто функциониране на цифровото управление, включително електронното здравеопазване и електронните обществени поръчки; България изостава в предоставянето на електронни услуги и тяхното ползване от гражданите и предприятията следва да се насърчи. проблемите в областта на киберсигурността и сигурността на критичната инфраструктура също трябва да бъдат изцяло разрешени

– неефективността на рамката за несъстоятелност води до бавно и скъпо струващо производство по несъстоятелност

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.