Един вариант за добра изложба: „Открития 2021“ в Археологическия музей

Актуално Градът Култура Новини

Неведнъж на страниците на „Под тепето“ сме писали, че летвата за качеството на културния продукт в Пловдив трябва да е високо. Ако имаме претенцията да сме „културна столица“ – възможно най-високо. Това е и причината със зорко око да следим развитието в града ни – различните изложби с добрите и лошите примери. Макар и малка като мащаб, ред е да се спрем на една от качествените изложби, които трябва да се използват като добър пример: „Открития 2021“ в Регионалния археологически музей.

Доброто: Образователен елемент, качествен дизайн, достъпност

Изложбата предстои да се открие през идната седмица, но кураторът ѝ Екатерина Илиева покани през уикенда журналисти и обществени фигури, които да я разгледат на своеобразен вернисаж и да споделят мнения. Това е първият положителен факт, който не бива да пропускаме. Ще се въздържим от конкретни сравнения, но практиката у нас е изложбите, че и постоянните експозиции, да се представят пред публиката наведнъж – без обсъждане с външни специалисти, без преглед от странични хора, които биха могли да дадат нови идеи, различен поглед или просто да посочат технически грешки, пропуснати от съответните екипи. Представянето пред по-тесен кръг хора с по-специализиран поглед (не задължително специалисти в конкретната сфера, но също и такива) – със сигурност би било полезно за всеки един музей или по-важна галерия.

археологически музей флайер
Речникът с термини, който ще е полезен за всеки гост на изложбата

За изложбата по същество: „Открития 2021“ представя предмети и малко информация за разкопки, извършени в Пловдив и региона през последната календарна година. Концепцията е похвална – повечето от работата на археолозите остава скрита за редовия пловдивчанин зад строителни огради; в най-добрия случай по страниците на медиите можем да прочетем за някое по-интересно откритие. Именно тези по-интересно открития ще оживеят материално пред нас на тази изложба – а, надяваме се, и на ежегодните в следващите години. Това, всъщност, е практика, наложила се през годините в София, с национална изложба, но Пловдив очевидно също предлага достатъчно материал от ежегодните разкопки.

Освен срещата с конкретните предмети, изложбата има и образователен елемент – всеки посетител ще може да получи брошура с кратко описание на различни термини от археологията. В самите изложбени текстове с удебелен шрифт ще открием думи, като „агора“ или „емисия“ или „Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, като в брошурата е описано накратко тяхното значение. Тъкмо този образователен елемент е нещо друго, което липсва на мнозинството подобни изложби в Пловдив, без значение дали става дума за история от 5 век преди Христа или с картини от десетилетието на 1970-те години.

Трябва да се подчертае и приятният дизайн на изложбата – в един дух са решени плакатът, информационното табло, флайерите както и самите изложбени винили. Общи текстове, общ шрифт, хитро визуално решение за плаката и флайерите – отново неща, които могат да бъдат за пример за останалите подобни събития у нас. Разбира се, това не е първият и единствен такъв пример – но, за съжаление, все още не е практика, а е по-скоро изключението, което трябва да похвалим.

изложба открития музей
Изложбените пана са информативни, с качествен дизайн

И още нещо, привидно дребно, но също важно: На инфо-таблото е представен и екипът на изложбата – автор, дизайнери, археолози, работили на терен и прочее. Привличаме поглед към това, защото и в този случай това абсолютно задължително решение е по-скоро изключение, отколкото практика. Екипите на изложбите са нещо, което трябва да се знае както от уважение към самите тях, така и от уважение към публиката, която нерядко се интересува и от тези факти. Които липсват на много места.

Идеи за развитие: Конкретика в периодите, по-детайлни карти

Няма да крием, че изложбата ни допадна по много параграфи, но ще споделим и няколко идеи, които, вярваме, биха помогнали повече на посетителите да се ориентират в обстановката. Поради спецификата на изложбата е ясно, че няма как тя да се ограничи в даден исторически период. Разказът, обаче, би могъл да следва дадена хронология – и ако това е трудно, предвид редица фактори (изложбена площ, конкретни експонати и др.) – то биха могли да се изведат паралели, „времева линия“ (един подобен пример има в таблата в „Епископската базилика“) или графични акценти за съответните периоди.

Фрагменти от разкопките на Небет тепе – стенописи, както и техният „гръб“

Текстовете точно обясняват информацията за всеки археологически обект, но това би насочило по-добре всеки посетител дали гледа и „чете“ Античност, Средновековие и прочее. И, в този ред на мислене, паралели с вече известни експонати от постоянната експозиция на музея биха били подходящи. Естествено, винаги трябва да се мисли и за претрупаност на информацията на едно изложбено пано, витрина или цялостна изложба – което, всъщност, е от положителните качества на „Открития 2021“: премерена, ясна и без нещо излишно.

В подобна посока е и другата идея – за по-детайлни карти на всеки обект. Отделните места на разкопките са представени на голяма карта на Пловдив, но някои от конкретните обекти биха били далеч по-интересни с някакъв, дори само схематичен план, който да представя разкопките и откритията в конкретната му обстановка, а защо не и съседни нему обекти. Разкопките на „Гладстон“ 6, например, на популярно място в центъра на града са добре описани, но биха били още по-вълнуващи, ако бяха демонстрирани в съседство с Агората и съседните открития или известни обекти. Подобна е ситуацията и с представената работа на археолози на улица „Хемус“, но не само там.

„Източната богиня“ – фигурка със позлатено лице, открита на Източната порта

На финала още едно положително, според нас, решение: Времевата дължина на изложбата. Много често пловдивски изложби се подреждат за 2-3 седмици, което е напълно недостатъчно в съвременния свят. Изложбата „Открития 2021“ ще остане в музея цяло лято (до 4 септември), което е и наложилата се световна практика, особено за един туристически град. И е напълно нормално, когато за една изложба, която нерядко се прави (в нормалните музеи) няколко седмици или повече от месец, да остане по-дълго време по стените, за да може всеки желаещ да намери време да я види. Напълно произволни сравнения: в СГХГ в София актуалната изложба е открита в края на април и ще може да бъде разгледана до средата на юли. В Националната галерия предстои до дни откриване на изложба, свързана с Владимир Димитров – Майстора, която ще може да бъде видяна до август месец.

Откриването на изложбата е на 18 май.

Споделете ни във:

2 thoughts on “Един вариант за добра изложба: „Открития 2021“ в Археологическия музей

  1. Фьодор КараКАЛИНКА =второкурсник НеБеУуу ОЦЕНЯВА! каза:

    Докъде се издокара Градът „…летвата за качеството на културния продукт в Пловдив…“ да бъде поставяна от самозван безкористен всичколог КараКАЛИНКА . . .

    1. Оказва се, че не бил второкурсник в НБУ-то, а осмокурсник.

      Пет години третокурсник прави осем, не ли: 5+3=8.

      Четете го ако си нямате друга работа и бъдете спокойни, че „…летвата за качеството на културния продукт в Пловдив…“ е под контрол на Разбирател и неподкупен Ценител (Собственик е на Фондация „Дом За Пловдивския Цирк“ на мястото на непотребната Поща)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.