Въздействието върху климата, което оказва потенциалният работодател, се оказва важно изискване на 83 процента от младите българи, търсещи работа, съобщава Mediapool. За близо 1/3 от тях това дори и основният критерии за избора. Също младите – от 20 до 29 години, и жените у нас са най-убедени, че с действията си могат лично да влияят на измененията на климата и са по-ангажирани в екокаузи, отколкото мъжете и възрастните хора над 65 години. За създаването на бюджетна система, която да отчита потреблението на въглерод и да определи горна граница на най-вредното за климата потребление се обявяват 63% от хората на възраст под 30 г. Интересно е, че 71% от българите твърдят, че са съгласни да плащат повече за храна, която не вреди на климата, а 75 на сто от младите у нас подкрепят въвеждането на по-строги мерки от държавата, които да променят личностното поведение на хората у нас.
Това показват данните за България във втората част на Климатичното изследване на ЕИБ за 2022-2023 г., публикувано във вторник. То проследява мненията относно изменението на климата сред гражданите на 30 държави.
В него се посочва, че, тъй като всяка година на пазара на труда навлизат нови хора, свързаните с климата съображения при избора на работодател стават все по-важни. По-голямата част от населението (74 %) вече твърди, че е важно бъдещият работодател да отдава предимство на устойчивостта.
Солидна подкрепа за въглеродни кредити за пътуване и ядене на месо
По-голямата част от анкетираните българи (общо 56 %) казват, че биха подкрепили система за нормиране на въглеродните емисии с определен брой годишни кредити, които да се изразходват за стоки с голям въглероден отпечатък (стоки, които не са от първа необходимост, полети, месо и др.). И докато участниците в анкетата от Гърция са почти на същото мнение (57 %), то едва 47 % от анкетираните в Унгария го подкрепят. За разлика от тях, 62 % от населението в Румъния би приветствало въвеждането на такава система.
Повечето хора на възраст под 30 г. (63%) подкрепят въвеждането на система за нормиране на въглеродните емисии докато в групата на по-възрастните над 65-годишна възраст, само 52 % се изказват в полза на такава мярка.
Две трети искат на етикета на храните да пише СО2 отпечатъка име
Доколкото производството на храни изхвърля голяма част от парниковите газове, 77 на сто от българите са за това върху етикетите на храните да се отбелязва климатичния отпечатък на конкретния продукт. В Румъния тази идея се подкрепя от 82%, а в Унгария – от 72 процента.
Освен това 71 % от хората в България твърдят, че са склонни да плащат малко повече за храни, които са местно производство и са по-устойчиви. Същият е процентът в Румъния, но в Унгария това се приема от 52%. Голяма част от анкетираните, независимо от своите доходи, заявяват готовност да плащат повече за храна (от 68% от анкетираните със средни доходи до 75 на сто от анкетираните с по-високи доходи).
Въпреки че намаляването на консумацията на месо и млечни продукти се счита за ефективен начин за намаляване на парниковите емисии и затоплянето на климата, хората в България не приемат много тази идея. Да ограничат покупката на месни и млечни продукти са склонни 39 процента от българите, сходен (38%) е резултатът в Унгария, но в Румъния подкрепата е 52 процента.
„Резултатите от Климатично изследване на ЕИБ показват, че българите – особено по-младите поколения – са готови да дадат своя принос в борбата с изменението на климата на ниво отделен индивид“, коментира данните Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ.
Тя припомня, че ролята на финансовата институция като Климатичната банка на ЕС е да кредитира проекти за устойчив транспорт, възобновяема енергия и енергийно ефективни сгради.
„През 2022 г. инвестиции на ЕИБ в България за проекти, допринасящи за опазването на околната среда, достигнаха 241 млн. евро, което представлява 50 % от общата ни дейност в страната. Чрез нашите финансови и консултантски услуги ще продължим да оказваме подкрепа за проекти и инициативи, които ускоряват зеления преход и търсят новаторски начини, за да допринесат за едно по-добро бъдеще, в което никой не остава пренебрегнат“, отбелязва още Павлова.
Това е петото годишно Климатично изследване на ЕИБ, извършено от компанията за пазарни изследвания BVA през август 2022 г. сред над 28 000 анкетирани, което го прави представителна извадка за хора на възраст над 15 г. за всяка от изследваните 30 държави.
