Разходка около пренебрегваното монументално изкуство в центъра на Пловдив

Актуално Градът Култура Новини

През 60-те и 70-те Пловдив става център и столица на монументалното изкуство в България

Монументалното изкуство от социалистическия период е навсякъде около нас в центъра на Пловдив. Независимо от нашето отношение към комунистическия режим у нас, тези творби – или поне част от тях – могат да се гледат през призмата на личния почерк на различните творци. Политическият елемент не бива да се пропуска и пренебрегва, но той не е абсолютен – не всяка монументална творба е комунистическа пропаганда. А и извън фигуралните композиции, много от тях абстрактни, които целят единствено естетическа наслада. В следващите редове ще се разходим сред някои от тях в центъра на Пловдив, някои в добри състояние, други напълно пренебрегван и в разруха.

Историята

Монументалното изкуство у нас се развива най-широко към края на 50-те години на XX век. Големи стенописни или други ансамбли, разбира се, има и в по-ранни периоди. Мозайки, както в Пловдив отлично знаем, има още от римско време. Стенописи също, макар и да нямаме много запазени такива. Това продължава и през Средновековието и Възраждането, най-вече в църквите. След Освобождението големи ансамбли продължават да се правят предимно в религиозните сгради. Стенописи, стъклописи, мозайки в сградите от 1878 година до комунистическия режим са рядкост. Споменатите до тук, обаче, все пак се разглеждат в историята на изкуството по друг начин, спрямо тези, за които ще стане дума в следващите редове, но в причините за това тук няма да влизаме в детайл.

След 9 септември пропагандата става много важен инструмент на властта. В първите години, обаче, се акцентира върху архитектурата – в мощните еклектични “сталинистки” сгради с препратки към Рененсанса и Барока няма много място за монументално изкуство. Това става чак след известния Априлски пленум от 1956 година, когато и идеята за синтез на изкуствата добива най-голяма сила.

Случайно ли не, но тъкмо в края на 50-те и най-вече през 60-те години се разгръща вълната пловдивски художници, известни като “Пловдивската петорка” – Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и Георги Божилов. Абсолютен паралел между тази група и монументалното изкуство в Пловдив, обаче, не бива да се прави. Първо, защото не всички са активни в големите монументални творби. Може би най-скромен в този аспект е Георги Божилов, чието творчество е повече фокусирано върху кавалетната живопис. В другата крайност пък е Йоан Левиев, който е оставил може би най-голямо богатство стенописи, мозайки, сграфито и др. Другата причина да не приравняваме пловдивското монументално наследство от социалистическия период с “Пловдивската петорка” е и фактът, че така се изключват много други артисти, които също са обогатили пловдивската среда: Димитър Мицев, Иван Кирков, Анастасия Кметова и други. Работите на всички тях, по аргументирано изказано мнение на изкуствоведи на периода, като Татяна Димитрова, правят Пловдив център на развитието на монументалното изкуство в България.

Работата на всички тях е свързана с обогатяването на различни сгради по разнообразни начини. Понякога това са фигурални композиции по фасадите, понякога – абстрактни, понякога са стъклописи, друг път – стенописи, често се срещат и сграфито творби на калкани, получени от неравномерното градоустройство, предимно в Стария град. Административни сгради, училища, болници, жилищни сгради получават такава украса, с която днес или сме свикнали толкова много, или изобщо пропускаме в ежедневието си.

Примери из центъра

Такава, например, е работата “Орфей и Евридика” на фасадата на жилищния блок до спирката на Ректората на Пловдивския университет.

Блокът е построен през 60-те години. Множество преправки днес – остъкляване на лоджиите, поставяне на климатици, навеси на партерния етаж и др. променят оригиналния вид, който е изключително изчистен като линии и форми. Той е един от показателните примери за архитектурата след Априлския пленум, когато за кратко у нас идеите за изчистената модерна архитектура, прави линии и обеми от 30-те години се завръщат.

Работата на Анастасия Кметова – една позабравена, но прекрасна художничка – е завършена около 1967 година. В Дигитализирания архив на Народната библиотека “Иван Вазов” се пази проект за творбата (с незначителни различия от изпълнения проект), редом с много други проекти за монументални творби както в Пловдив, така и из цялата страна. Самата работа, за щастие, е в относително добро състояние, но обкръжаващата я среда пречи за естетическото възприемане в цялост на по принцип изчистената фасада.

В архива се пази и оригиналния проект на Йоан Левиев за стъклописа в югозападната част на Централна поща. Творбата е в ужасно състояние и се разпада – проблем, за който писахме преди време. Проектът е от 1977 година. Самата Централна поща е изпълнена с интересни творби, които, уви, са изцяло неглижирани и подминавани. За щастие са в относително добро състояние, но бъдещето им е под въпрос. Състоянието на стъклописа на Йоан Левиев е показателно за отношението.

Сегашното състояние – в ляво; проектът на Левиев от архива на Народната библиотека – в дясно

Друга интересна и често пропускана работа е отново на Анастасия Кметова. Тя е на фасадата на Първа поликлиника и също, като “Орфей и Евридика” е по-скоро в добро състояние. Самата фасада на поликлиниката – или поне тази част – не е отрупана с климатици и реклами и “Слънце”-то стои отлично на изчистената фасада на сградата.

Самият проект е от 1973 година. “Слънцето” на сградата, което се намира непосредствено до злополучните археологически разкопки до Понеделник пазара, изглежда се нуждае единствено от известно почистване.

 

 

Доста по-трудно за възприемане, поради силното замърсяване, е работа на Йоан Левиев на входа на Партийния дом. Мозайката е толкова неглижирана, че вероятно много хора я пропускат и не могат да я разчетат.

В мозайката са представени шест фигури, типични здрави Йоанлевиевски тела. Проектът е от 1968 година, но изпълнението е в следващите години, самата сграда е открита през 1970-а. Темата и иконографията е типична за по-политическото изкуство: строителство, петолъчки, наука, всички заедно за развитие на едно по-добро общество.

Горе – проектът; долу – изпълнението и състоянието днес

В интериора на Партийния дом има и множество други творби – стъклописи (витраж, стъклобетон) от Енчо Пиронков и Христо Стефанов, както и други творби. Най-известната на всички, вероятно е стенописът “Културата на Пловдив през вековете” от Димитър Киров. Тя се намира зад стълбището, което свързва партерния етаж с втория – откъдето се влиза за балкона на Концертна зала и където преди време към площада имаше кафене, офиси на Операта и централата на БТА. В момента тази част от сградата е затворена.

Проектът на Димитър Киров за интериора Партийния дом – виждаме Орфей, праисторически артефакти, тракийски конник, Захари Зограф, Златю Бояджиев, Възрожденци и др.
Изпълнението – поглед отгоре (архивна снимка)
Днес – поглед през витрините от площада

Друг културен център също е известен и до днес с голяма монументална творба – стълбището на Драматичния театър е украсено със стенопис на Йоан Левиев от 1987 година. Отново темата е Пловдив и културата. Погледът е към Главната улица и Стария град, виждаме популярни пловдивски фигури и сгради, както и някои любопитни “забележки” – например пушещите комини, кото образуват черен дъждовен облак.

Друга част на града с разнообразие поставени в публична среда или в интериора на сгради творби на изкуството е Стария град, за който ще стане дума по-късно. Извън центъра на Пловдив също има множество интересни работи, за които ще стане дума в последващ материал – както в различни пловдивски университети и училища, кулурни и административни сгради и др.  И в този случай част от тях са в добро състояние, а други не са известни или са неглижирани от собствениците им.

Очаквайте продължение

За стъклописа на Йоан Левиев на Централна поща – тук.

За изкуството в интериора и екстериора на Централна поща – тук.

Споделете ни във:

7 коментара за “Разходка около пренебрегваното монументално изкуство в центъра на Пловдив

  1. Монументалното изкуство на фона на разпадащата околна среда и самото то не подържано е като силен грим на старица.

  2. Разцветът на монументалното изкуство в епохата на социализма се обяснява с щедрите комисиони, които Съюзът на художниците раздаваше на архитектите, предвидили по някоя стена за украсяване. Така се родиха забележителни произведения на изкуството, като горната фреска с двете надарени дами със свирки, отразила сексуалните фантазии на твореца Йоан.

    1. ЛегендоТворецът дето плямпа за “ПЕТОРКА” дрън-дрън е -освен недоучил- но и незапознат с простите Улични Факти: че на цялата тяхна Тайфа (Априлското Поколение Здрави Другари БКП) им казваха “ЙОНИчагите” (вж. “сексуалните фантазии на твореца Йоан”)
      Наистина Пловдив!

  3. “”…вълната пловдивски художници, известни като „Пловдивската петорка“…”” КОИТО ГОРДО СЕ САМОЗОВЯХА “АПРИЛСКОТО ПОКОЛЕНИЕ” -СИРЕЧ ПО АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ НА БКП, КОЙТО ВЪЗЦАРИ ЧОВЕК ОТ НАРОДА ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ ЗА СЛЕДВАЩАТА … ЕПОХА.
    “Петорка” нямаше, глупости, измислици, от изброените др. Христо Стефанов при първа възможност се вкопчи в Софийско ЖИТЕЛСТВО за да отиде там да си директорства нещоси на заплата. Бивш пловдивчанин (както всички по-отракани, г-ца Гешева …)
    Как без Бояджана / к’ви пет лева?
    Я СТИГА КЛИШЕТА,
    СПРЕТЕ ЛЕГЕНДОТВОРЧЕСТВОТО ОТ КАЛИНКИ.
    Фишеците около “Априлското Поколение” са чисто търговски, комерсиални, сергиджийски. Каквото и да ти приказват, става дума за ПАРИ. Не бива да се забравя че освен Злати и Цанко имаше и цяла ПЛЕЯДА достойни майстори, които бяха попиляни и стъпкани от чизмите на ДЪРЖАВНИТЕ, абонирани за “контрактации” (предплатени) – та се налагаше да учителстват за да оцеляват …
    Сега имаме да изхранваме над 400 глави АРТаджия, майно льо!

    1. 100% истини написахте. Видяхме какви кичове сътвориха от ЕСК 2019 Пловдив. Сега 99% от артаджиите са гъзолизци и безхарактерни охлюви.Отделно са и некадърни.

      1. 100% или 96% кайш? Все е от полза да не не натрапват лъжливи КЛИШЕТА някои активисти…
        “Разбирачи” и те, всезнайници. Пък – недоучили
        КАЛИНКИ.

  4. Вижте и състоянието на стенописа в административната сграда /палата 9/ на международен панаир Пловдив….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.