Може ли социалната икономика да бъде част от бизнес-средата у нас?

10% от предприятията в Европейския съюз са социални

Цветелина Стоянова, Доктор по социология

През последните 10 години социалната, или още наричана солидарна икономика,  официално е призната като третата икономика в Европа. Все още остава невидима за стопанската статистика, но вече има факти, че реално съществува със заети около 14,5 млн. души в Европейския съюз (около 7% от цялото му население) и 347 730 активни фирми (10% от предприятията в икономиката на Европа).

В България социалното предприемачество все още е в ранен етап на развитие. Въпреки че вече има над 4700 организации, които се самоопределят като социални предприятия, не всички от тях отговарят на условията за това. Доскоро социалното предприемачество беше почти нерегламентирано и чак в края на 2018 беше приет Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. Устойчивостта е основен проблем за организациите от този тип икономика.

Сериозен тласък за развитието на социалната икономика в България даде процедурата “Развитие на социалното предприемачество“, реализирана от Министерство на труда и социалната политика в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“. Основната й цел беше да улесни достъпа до заетост и да осигури подкрепа за социалното включване на уязвими групи, като се създадат подходящи условия за тяхната професионална интеграция в сферата на социалната икономика.

През 2018 година по тази процедура стартираха проектите на 190 социални предприятия – нови или съществуващи вече. Допустимите кандидати можеха да получат безвъзмездната финансова помощ между 50 000 лв. и 391 166 лв. Общата стойност на финансирането по процедурата първоначално беше обявена на стойност 15 милиона лв., но впоследствие, очевидно поради оценка на важността й, бяха отпуснати общо 50 846 625 лв., като 85% са осигурени от Европейския социален фонд, а 15% – национално съфинансиране.

Процедурата се опита да осигури устойчивост на социалните предприятия, като постави специално изискване всяко ново предприятие да бъде създадено в рамките на някаква съществуваща вече структура – неправителствена организация, фирма или община. Така социалните предприятия, създадени като сателити към добре функциониращи организации или институции, имат много по-голям шанс да оцелеят и продължат.

Един пример за новосъздадено социално предприятие към работеща организация, която съществува от почти 20 години като агенция за пазарни и социални изследвания, е „Кол-енд-Коуд“. То осигурява работа за 6 жени над 55-годишна възраст и двама младежи до 29 години, които навлизат на първото си работно място. Агенцията превъзлага част от своите дейности – кодиране, въвеждане на данни, подбор на респонденти за проучванията – на екипа, който обособява и подготвя за самостоятелна бизнес дейност.

Друг успешен пример е социалното предприятие за биокозметика на сдружение „Надежда за нас – 2008“, основано от младежи от Дома за деца лишени от родителска грижа „Асен Златаров“ – гр. Враца и работещо в сътрудничество с дома „Олга Скобелева“ в гр. Пловдив. Предприятието произвежда висококачествена биокозметика и вече има своите свои лоялни потребители.

Без помощта на опитни бизнес специалисти и лидер с предприемаческа нагласа, които да сформират екип с нужните организационни умения и клиентски ориентирано поведение обаче никое социално предприятие не може да оцелее. Доказателство за важността на този фактор е неуспешният старт на социалното предприятие в община Червен бряг, независимо от значителната предварителна професионална подготовка на цялата му производствена и маркетингова дейност и съдействието на бизнесмени от общността в града. Предприятието беше създадено, за да приложи опита на словашкото село Спишки Хрхов, изцяло с ромско население, чийто кмет развива социално предприятие, осигурило заетост и доходи над средните за ЕС. Поради липсата на ръководител, който да има предприемаческо мислене и който да е в състояние да сформира свой оперативен екип, социалното предприятие на община Червен бряг беше закрито, още преди да започне дейността си. Това стана въпреки наличието на финансови средства и на потенциално търсене на услугите, които би могло да извършва за общността.

Освен от недостиг на предприемачески и организационни умения, социалните предприятия страдат също от липсата на финансиране и на признание на значимостта на дейността им, произтичащи от факта, че те са поели грижата за най-неконкурентните участници на пазара на труда.

Въпреки трудностите, които при играчите в социалната икономика очевидно са повече, тя набира скорост и тенденцията е необратима: все повече млади хора виждат бъдещето си в тази сфера. Просто трябва някой да ги напътства и учи на постоянство, а частният бизнес и държавата да осигурят необходимата подкрепа за стартиране на повече социални бизнеси.