Пътят за бягството от ГДР минава през България
„Много неща, извоювани в борбата за свобода, са приемани лековерно от младежта“
Паулина Гегова
Началото:
Германска демократична република е основана на 7 октомври 1949г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния сектор на Берлин. От другата страна на стената стои Федерална република Германия. Разделението на държавата се получава посредством Студената война, която разделя не само територия, но и човешки съдби. Начело на ГДР е Германската единна социалистическа партия, която обединява комунистическата и социалдемократичната партия. Наричат го политическа хегемония, която диктува правилата за живот до най-малките подробности: купони, следене от разузнавателните служби, подслушване на телефонни разговори, постоянни проверки, отнемане правото на личен избор. Много граждани са опитали да избягат и да преминат бариерата на комунизма. Много – безуспешно. До 1975 г. е имало над 1000 смъртни случа по границите, а партията е въртяла търговия с хора. Пак до тези години има продадени около 300 000 души. Много от тях са откупени държавни затворници. Чак през 1990г. ГДР и ФРГ се обединяват, а вятърът на промяната задухва. Но онези тъмни години, дошли веднага след края на Втората световна война, остават и до ден днешен разтърсват световната история.
Настояще:
Един човек, амбициозен германец, решава, че ще се издигне в политическите среди и успява. След редица признания и важни постове, той стига до настоящ германски посланик в Москва. Но в онези години на 70-те, той е нямал представа, че животът му ще се развие по този начин. Нямал е и представа, че ще стане привърженик на една луда и опасна идея и ще се превърне в човек, помогнал на 3-ма младежи от ГДР да избягат задгранично. Неговото име е Рюдигер фон Фрич и толкова години по-късно той признава своята постъпка върху белите листове. Написва книгата „Печат към свободата. Бягство от Германия към Германия“, където обяснява с подробности процесът на едно такова бягство, ужасът, който носи със себе си и пречките по пътя на осъществяването му.
Снощи книгата беше представена в „Петното на Роршах“, а авторът бе там, спокоен, но отпечатал върху лицето си пресния спомен на миналото. Модераторът беше д-р Мариана Чолакова, а залата бе препълнена както със случайни хора, така и с писатели, историци. Там бе и бившият кмет на Пловдив – Спас Гърневски.
Книгата ни връща в миналото, тогава когато комунизмът беше превзел Европа. Тя излиза в момент, който винаги ще е актуален. Показва ни духа на свободата и връзката между Германия и България, защото пътят за свободата минава през нашата държава. Първата глава е озаглавена „Калотина – 6 юли 1974г.“
От там започва историята, но се шири назад, както и напред. Семейството на фон Фрич е разделено, както много подобни. Едната част в Източна, а другата в Западна Германия. Братовчед му Томас е живял в ГДР. Млад, едва на 19 с широки разбирания и желание за свобода. Оказва се, че не е единствен. Много младежи като него искат да се отскубнат от ръцете на социалистическата държава, но начинанието е изключително трудно. Том обаче, намира съмишленици, свързва се с братовчедите си Рюдигер и Буркхард, които живеят в Западна Германия. Те се съгласяват да им помогнат и така започва тяхното приключение, изпълнено с огромен страх и много препятствия. Идеята е да представят трите момчета като западногермански граждани с фалшиви паспорти, които пътуват на екскурзия от ГДР, през Югославия, България и Турция (членка на НАТО). А от там в свободната Федерална република. За ден за преминаването на българо-турската граница избират финала на световното първенство по футбол през 1974-та година, защото знаят, че половината свят ще е втренчен в него и никой няма да им обърне внимание. Следват фалшификации на документи, 9 месечна тренировка за правене на български печат. Рюдигер и Буркхард трябвало да занесат паспортите на бежанците, които ги чакали в Несебър. Методът им за фалшификация на печатите бил напълно иновативен – посредством гумичка за триене и ножчета за моделиране. Всичко било готово и когато преминали границата на България, макар и с глътнати езици се озовали от другата страна.
Цялата статия може да прочетете на КАПАНА.БГ